Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

Тъй като Бран й бе показал някои билки, излезе навън и отряза малко, както бе виждала да прави Саша.

Почисти ги, сложи ги в големия стъклен буркан. Доба­ви водата, постави капака и отнесе буркана на слънце.

Сега беше ред на слънцето да свърши своята работа.

А тя можеше да оплеви градината и да откъсне узрели­те зеленчуци, както я бяха научили.

Толкова щеше да е приятно, помисли си, да живее по този начин, без тренировки и битки. Да се грижи за къща с градина, да прави чай на слънцето. Да намери куче, кое­то обича да играе. Къща край морето, така че водата вина­ги да е наблизо. Място, на което би могла да живее с приятелите си, където би могла да споделя леглото на Сойер.

О, колко искаше да разбере какво е да спи с него!

Разрешено й е да мечтае, каза си. Това не вреди никому. Да мечтае за къща край морето, където да живее с един­ствената си истинска любов и своите приятели, когато вече всички светове са защитени от мрака.

Знаеше, че повечето от мечтите й никога няма да се осъществят. Оставаха й само три пълни луни, след което вече нямаше да притежава крака и морето отново щеше да е единственият й дом.

Но можеше да си мечтае и да направи всичко по силите си да се пребори с мрака.

Изправи се, когато Саша прекоси моравата, подпря кошницата с доматите и чушките на кръста си.

— Тези са узрели.

Саша им хвърли един поглед, кимна.

— Напълно. Свършила си доста работа.

— Слънцето прави чая. Аз само използвах мента, онова растение, което мирише на лимон, и лайка.

— Много хубава комбинация.

— Вече изглежда добре, но трябва да постои още малко на слънце.

— Може би, но когато дойдат останалите, едва ли ще искат да чакат. От тренировките се ожаднява. Май се канят да направят почивка край басейна. И от градинската рабо­та се ожаднява. Малко плуване ще ти се отрази добре.

— И още как! Ъъъ… сложила съм пране в пералнята, но машината е различна. Ще погледнеш ли дали всичко е наред?

— Ще погледна на път към стаята си.

— За да си вземеш банския.

— Всъщност – не, смятам да си почина по друг начин. Рисува ми се.

— Видение?

— Не, просто ми се рисува. Както ти имаш нужда да плуваш.

Аника кимна с разбиране и се усмихна.

— Защото това е същността ти.

— Точно така. Но знаеш ли, бих могла да сваля статива тук. Вече не се нуждая толкова от уединение.

— Тогава аз ще изнеса чашите и леда.

Саша влезе с нея, тръгнаха към малкото перално поме­щение.

— Накиснах прането със сол, заради кръвта. И добавих от шишенцето, което направи Бран, за допълнително пре­чистване.

Тя изреди всички стъпки, които бе изпълнила, докато вадеше дрехите, за да ги погледне Саша.

— Справила си се чудесно.

— Когато изсъхнат, ще ги сгъна, както ми показа. След почивката. Сега ще си взема банския и ще плувам.

— А след почивката Бран иска всички да помагат за защитата – спускане на завеса и обезопасяване, както нап­равихме в Корфу.