Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Двойно претъркулване – реши Райли. – Приближаваш, страничен ритник, удар отляво.

— Сериозно ли говориш?

— Трябва да започнеш да комбинираш премятането и претъркулването с останалото. Дяволски добра си с арба­лета, миличка, но всички знаем, че боят от разстояние ти куца. Гъвкавост, подвижност, сила. Нали така, Ани?

— Точно така.

— Нека първо тя да го направи. – Саша посочи с пръст Райли.

— Искаш аз да го направя първа? Чудесно.

Райли плесна с ръце, разкърши рамене, приклекна ня­колко пъти. После скочи напред, приземи се на ръцете си, претърколи се още веднъж, изправи се на крака, ритна с единия вдясно, едната й ръка, свита в юмрук, замахна на­ляво.

Аника я аплодира.

— Не я окуражавай – промърмори Саша.

— И ти можеш да го направиш, Саша. Помни! Стягаш мускулите. – Аника потупа корема на Саша. – Тук трябва да има сила, също и в краката ти.

— Добре. – Саша разкърши ръце и издиша. – Добре. Стягам корема, подскок, претъркулване, ритник. О, госпо­ди!

Тя се засили и скочи във въздуха за кълбото напред.

Аника кимна, после примигна, защото, макар скокът да бе добър, претъркулването се измести от центъра, а второ­то – още повече. В резултат на това, вместо на краката си, Саша се приземи по очи.

— По дяволите!

— Десетка за приземяване по очи – пошегува се Райли.

Саша се претърколи, изгледа я кръвнишки.

— Кълбото ти напред беше добро. – Аника се наведе, потърка раменете на Саша. – Само малко се наклони вляво при претъркулването. Нямаш център, затова не можеш да запазиш равновесие. Ще ти покажа по-бавно от Райли.

Тя не си направи труда да се засили, просто се превъртя плавно във въздуха.

— Внимавай с центъра – каза, докато свиваше тяло и се претъркулваше. – Коленете трябва да са готови да поемат тежестта на тялото. – С лекота се приземи на краката си, изстреля единия навън, едната ръка. Задържа се в тази поза като статуя.

— Не може ли просто да замервам лошите с камъни?

— Понякога. – Аника се усмихна. – Спокойно, ще се справиш. Аз ще ти помогна. Внимавай с центъра – повто­ри тя. – Хайде, опитай!

Този път Аника се премести заедно с нея и лекичко я побутна при претъркулването.

— Стегни мускулите! Стегнати! Стягаш и се оттласкваш!

Саша се приземи – нестабилно, но се приземи. Възста­нови равновесието си, изпълни ритника и удара отляво.

— Добре! Много добре! – Аника отново изръкопляска.

— Пак се наклоних наляво. Усетих го.

— Но не толкова, колкото преди.

— Справи се – увери я Райли. – Сега го повтори.

— Добре! Добре! Но този път не ми помагай. Ако ще пак да падна по очи. Ще го направя това проклето кълбо напред!

— Така те искам! – Райли я потупа по рамото.

Тя се преметна, отново се олюля, едва не загуби равно­весие, но не падна по очи.