Живот след живота

Настя замижа, после предпазливо отвори очи. Не, това е невъзможно! Та къде ще се дене тя с такава глава? Не ходи на приеми, а за тази глава е нужна рокля за коктейл. Досмеша я и тя смело обърна страницата. И това е нещо невъобразимо… Впрочем не е чак толкова невъобразимо — къса коса, дълъг бретон, изпод който надничат закачливи, весели очи. Тя никога не е носила бретон. Но защо не, интересно е. Защо обаче Тамара е решила, че тя, Настя, може да има такива весели очи? Колко хубаво рисува, приликата е просто зашеметяваща, хем рисунката е направена не от натура, а по памет.

Тя разгледа всичките пет рисунки и се спря на една елегантна асиметрична прическа. Не беше ясно как ще изглежда това на практика, но на картинката й хареса.

— Е, какво? — появи се Тамара на прага на стаята. — Разгледахте ли? Избрахте ли си нещо?

— Ето това — посочи Настя с пръст харесалата й рисунка. — Вие как мислите?

— Мисля, че ще бъде великолепно — убедено отговори Тамара. — Да вървим.

След десет минути Настя седеше във фризьорския салон, покрита със синьо-зелена пелерина на цветчета, а Тамара подреждаше на масичката ножици и гребени. Настя отново изпита страх. Едно е да вземеш решение, седнала на диванче и разглеждайки някаква картинка, и съвсем друго — да оставиш да ти отрежат дългата коса, тоест да унищожат нещо отдавнашно, мило на сърцето ти, с което толкова си свикнала. Тамара долови настроението й и я докосна по рамото.

— Не се бойте, Настенка, няма да стане нищо лошо, гарантирам ви. Ще бъде ново, необичайно, в началото ще дразни окото ви и постоянно ще ви е прохладно на врата. Но че ще изглеждате прекрасно, дори не се съмнявайте. Бяхте споменали, че съпругът ви се кани да дойде, нали?

— Кани се, но не знам дали ще успее.

— Непременно ще успее. Ще дойде и ще ахне. Ще видите.

Но Настя вече не искаше нищо да гледа. Замижа и се предаде в ръцете на фризьорката. Дори докато Тамара просто миеше главата й, Настя не отваряше очи. „Е, нищо страшно — придумваше се тя, докато слушаше потракването на ножицата над ухото си. — И изобщо браво на мен, че се реших. И браво, че реших тази главоблъсканица с двете убийства. Не всичко е приключило за мен, все още ме бива за някои неща. И една нова прическа мога да понеса, защото какво ли не съм понасяла в живота си. С полковник Каменская от „Петровка“ е свършено и трябва да се примиря с това, но кой е казал, че едновременно с това е свършено и с Настя Каменская? Макар и да не е същата, нека е друга Настя, но тя едва започва живота си. И няма значение, че това е вече друг живот, все пак е живот и той едва започва. С нова работа, с нова прическа, с нови взаимоотношения, с нова ценностна система. Та това е прекрасно! И не е нужно да се страхувам от това. Трябва да отварям всички врати, които срещам по пътя си…“

— Можете да отворите очи — чу тя гласа на Тамара. — Всичко най-страшно вече се случи.