Плутоний за Исус

Турецки неволно си спомни срещата с Марк Майер на аерогарата и се усмихна. В огромната зала руската делегация се бе спряла на гишето за информация, за да дочака чиновника от японското Министерство на вътрешните работи, който трябваше да ги посрещне и откара в хотел „Палас“. Междувременно генералът хукна със своя помощник из магазинчетата в просторната аерогара, за да проучи цените, като преди това накара Александър Борисович да му обещае, че няма да мърда от мястото си и ще изчака техния посрещач.

И точно в този интервал от време Турецки съгледа Марк Майер. Той идваше насреща му — висок и светлокос, но някак променен, може би защото следователят го помнеше с други дрехи от последната им среща в Москва. Тъй като отначало лицето на Марк не изразяваше нищо и той го гледаше съвсем равнодушно, Александър Борисович разбра, че не е желателно да проявява някакво отношение към него. После Марк се приближи с любезна, но хладна усмивка и поздрави:

— Добър ден! От Русия ли пристигате?

— Да.

— И откъде по-точно?

— От столицата.

— От Москва?!

— Да.

— По работа ли идвате?

— Да.

— Как е там положението?

— Ами горе-долу добре.

— А Чечня?

— Сега е настъпил период на Брестки мир — нито война, нито примирие, уж се водят преговори, но военните са в безпътица.

— Кога се връщате?

— Ако всичко мине добре — утре вечер.

— О, дали не би могло и аз да замина с вас?

Турецки разбра подтекста на въпроса му: Марк искаше да се легализира, но за да не го подгонят спецслужбите, му трябваше поддръжка на висшестоящи инстанции. Турецки се бе погрижил за тази работа още в Москва и затова твърдо му отговори:

— Мисля, че можем да го уредим. Елате утре към обяд в хотел „Палас“.

— Благодаря ви!

Марк му подаде малка лакирана кутийка.

— Заповядайте, искам да ви подаря за спомен от срещата ни този малък сувенир. Той е от храма „Мейджи“. Кой знае дали ще имате възможност да го посетите.

— Благодаря.

Марк тръгна към изхода. Турецки успя да види, че на паркинга той се качи в бяла тойота, а на волана… разбира се, седеше някакво момиче.

Александър Борисович знаеше, че този подарък не е обикновен. В изящната кутийка намери микрофилм, квитанция за багаж и доста лаконичен, но обстоен доклад за извършената работа от капитан Марк Майер. Задачата беше изпълнена докрай и фактически без никакви загуби… Турецки се сепна, плюна три пъти и почука на дърво — да не чуе дяволът. Всъщност не би било зле да върнат в Москва окован с белезници Александър Лисовски, но както изглежда, тая работа щеше да поизчака. Тъй като е доведен тук от членове на сектата „Пътят на истината“, Лисовски при всички случаи няма да се измъкне от ръцете на японската полиция. По-късно обаче тя с удоволствие ще върне на колегите си от Русия подобна долнокачествена стока като Лисовски.