![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Ушите му бяха скрити под лента, която си слагаха скиорите, направена от същия материал като грейката му, освен че бе няколко тона по-тъмна. Единствената отстъпка, която бе направил по отношение на традицията, бяха чифт ботуши за сняг и износени гамаши, които Джеф позна, че са на баща му.
Това, поне за Джеф, бе напълно достатъчно. Погледна часовника. Дванайсет и трийсет и пет, което означаваше, че му остават малко по-малко от три часа, докато се освободи, а след като направеше едно бързо кръгче из града — може би дори щеше да врътне набързо до къщата на семейство Хансен, за да види как е Дейвид Питърсън — щеше да се прибере, за да си вземе душ и да се преоблече. Беше сряда, което означаваше, че го очаква вечеря у семейство Орстед.
— Имаш ли някакви планове за вечеря, Били?
— Първо на първо, имам — усмихна се Били. — Тази вечер аз ще приготвям вечерята у семейство Улсън. Второ, не е нужно да се престараваш. — Изведнъж стана сериозен. — Ти отбивал ли си се у господин Торсен днес?
Джеф поклати глава.
— Може би утре. В понеделник обаче ми се стори съвсем добре. Отново е на крака и куцука напред-назад. Повечето време прекарва в мазето и тренира Тори и Маги, учи ги на разни стъпки, вместо да си прави упражненията, за да се възстановява по-бързо.
Док Шърв твърдеше, че трябвало да се лекува още малко, преди да може да се каже, че е отново във форма, а човек, стигнал на възрастта на Док, знаеше, че някои битки са предварително загубени.
Джеф също го знаеше. Когато сложиха Били на пост, решението бе правилно, а и на него можеше да се разчита. Само че Джеф просто не искаше да се замисля и да знае с кого може или не може да си позволи да остави Били на смяна, затова, докато някой не изявеше сам желание, Джеф щеше да дежури край дупката с Били.
— Добре. Ще се отбия да го видя утре, когато си тръгвам.
— Ще си тръгваш ли? Ама…
— Ей, че аз си имам апартамент и работа — поне до вчера имах; главният готвач Луис е много разбран човек, когато става въпрос за някой спешен семеен случай, а и на мен ми беше много приятно да се върна за известно време, но нали знаеш какво казват: не можеш да се върнеш у дома отново.
Джеф не знаеше какво да отговори. Не се бе замислял за плановете на Били — защото мислеше, че се е върнал отново у дома.
— Неее — каза Били, сякаш бе прочел в ума на Джеф. — Вече не. Обичам големия град, и то не защото имам много повече възможности да срещна, когото трябва, отколкото тук… Ама Джеф, ако такива приказки те притесняват толкова, колкото ми се струва, това си е твой проблем, бе човек, в никакъв случай не е мой.
— И аз това се канех да кажа.
— Въпреки това — каза Били и кимна доволно, — много ми е приятно, че мога да се връщам понякога. — Той сви рамене. — Аз и преди съм можел да се върна, нали така?
Джеф ритна малко сняг с върха на ботуша си.
— Да — отвърна най-сетне той. — И преди можеше да се върнеш.
— Да. Вече е време да забравим за миналото. — Били го погледна право в очите. — Я ми кажи, моят най-добър приятел отпреди ще се радва ли да ме види следващия път, когато намина?
Никой друг, освен Били не бе в състояние да накара Джеф да се почувства като мръсник.
— Разбира се, че ще се зарадвам.
Усмивката на Били му каза всичко.
— Това вече е добре — отвърна с усмивка той. — Мога да кажа, само че… заеби! — Били вдигна пушката и веднага зареди с патрон в цевта.
Бял парцал, закачен на пръчка, се издигаше от дупката и някой го размахваше с всички сили.
Джеф бе вдигнал своя „Гаранд“ и го бе наместил на рамото си, забравил за всичко останало на света.
— Много ще ви бъда благодарен, ако не стреляте по мен — избоботи познат бас, придружен с още по-трескаво размахване на белия парцал. — Аз съм Ивар дел Хивал с още двама спътници и искаме да помолим за подслон от студа, за коричка хляб и чаша вода, а може и някое топло ъгълче, за да поспим.
Били погледна Джеф.
— Ти този тип познаваш ли го?
Той кимна.
— Приятел на Ториан Торсен. Добър приятел. — Така. Щеше да се радва отново да види Ивар дел Хивал. Очевидно Иън и Хоузи го бяха взели със себе си, на връщане.
Но човек трябва да се увери във всичко.
— Хайде да следваме нещата едно по едно.
— Както кажеш, началник. Ще насоча оръжието си в безопасна посока и ще бъбря приятелски, а ако много настояваш, мога дори да престана да бърборя.