Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
По пътя, който минаваше недалеч от тях, се чу гръмовен конски тропот и след малко се появи ескадронът на вирджинците, начело с Дънуди. Когато видя капитана, той спря конниците и като слезе от коня си, се приближи до убития. Лицето на Лоутън не бе изкривено, гневният му израз се бе запечатал дори и в смъртта. Тялото му бе опънато сякаш спеше. Дънуди хвана ръката му и се загледа мълчаливо в него. Очите му пламнаха и бледността на лицето му изчезна.
— Ще отмъстя за него със собствената му сабя — извика той и се опита да вземе оръжието от ръката ira убития, по тя го стискаше толкова силно, че това се оказа не но силите му. — Нека го погребат с нея, тогава. Ситгрейвз, погрижи се за него, аз отивам да отмъстя.
Майорът се върна при коня си и скоро потегли в преследване на врага.
Докато Дънуди бе при тялото на Лоутън, целият ескадрон можа да види че е убит. Той бе любимец на всички и гледката накара сърцата на всички да пламнат — нито офицерът, нито войниците притежаваха хладнокръвието, необходимо за да се постигне успех във военна акция и те пришпориха конете си, жадни за мъст.
Англичаните бяха строени в каре, в средата на което носеха немногото ранени и отстъпваха. Конницата ги атакува в колона, предвождана от Дънуди, който смяташе да премине през редовете им и да ги разпръсне с един удар. Но те знаеха силата си твърде добре и посрещнаха атаката с щиковете си. Конете на вирджинците се отдръпнаха назад и когато задните редици на англичаните откриха огън, майорът и няколко други бяха повалени. Британците продължиха отстъплението си веднага след като се освободиха от конницата, а Дънуди, който бе тежко ранен, но без опасност за живота му, нареди опитите да се прекратят, тъй като щяха да са безполезни.
Оставаше да се изпълни едно тъжно задължение. Драгуните се оттеглиха бавно зад хълмовете, носейки ранения си командир и тялото на Лоутън. Погребаха го до стените на един форт в планините, а Дънуди повериха на нежните грижи на покрусената му съпруга.
Много седмици минаха, докато майорът възстанови напълно силите си. И колко често през това време той благославяше момента, който му даде право за него да се грижи такава красива болногледачка! Тя бдеше до леглото му с нежно внимание, изпълняваше със собствените си ръце всяко предписание на неуморимия Ситгрейвз и с всеки час изпълваше повече и повече чувствата и мислите на съпруга си. Една заповед на Вашингтон скоро изпрати ескадрона в зимния лагер, а на Дънуди бе разрешено да замине за плантацията си, вече с чин подполковник, за да се възстанови напълно. Капитан Сингълтън ги придружи и цялото семейство се отдалечи от мястото на активните военни действия, като заживя безгрижно и охолно в имението на майора. Преди да тръгнат, неизвестна ръка им донесе писмо, в което пишеше, че Хенри е в безопасност и в добро здраве, а също и че полковник Уелмър е заминал за Англия, тъй като е паднал много в очите на всички честни хора в кралската армия.
За Дънуди това бе една щастлива зима и усмивката отново заигра по устните на Франсис.
XXXIV ГЛАВА
Сред блясък на коприна и бижута,
застана рицарят със прост костюм,
на огнения кръг в средата;
и той е кралят на Шотландия!