Последният херцог

Не си заслужаваше риска, Пиърс. Много по-лесно беше просто да плащам на Трагмор проклетите му пари и с това да приключа тази работа. И то не само, за да запазя семейното си име и чест. Ти също щеше да бъдеш в опасност, ако откажех. Виждаш ли, сега вече разбирам по какъв начин функционираше мозъкът на маркиза. Той наистина нямаше да се спре, дори ако се наложеше да ме обвини пред Камарата на лордовете. Ако откажех да му сътруднича, той щеше да започне да се рови из миналото ми, докато не откриеше истинската причина за посещенията ми в приюта. И тогава ти също щеше да бъдеш включен в изнудванията му — нещо, което не можех да допусна. Затова аз приех техните условия и започнах самостоятелно да те издирвам. Ако те бях открил веднага, повярвай ми, нямаше да ти се наложи да прекараш всички онези дълги години на улицата. Щях да намеря начин да ти помогна, каквото и да ми струваше това. Но по времето, когато най-после разбрах къде се намираш, ти вече не беше ловък джебчия, а умен млад мъж, поел пътя към успеха. Начинът, по който инвестираше, като внимателно и прецизно избираше изгодните вложения и отхвърляше непечелившите, ми напомняше много за мен самия. Ти се превръщаше в силна страна, с която другите не можеше да не се съобразяват. И все още си такъв. Следователно, синко, вече не се нуждаеш от моята помощ.

Нито пък от мен самия.

Каква ирония, нали? Този, който сега има нужда от теб, съм аз.