Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Как бихте описали мистър Бишоп? — попита Брансън.
— Как бих го описал ли? Той е върхът. Един от най-добрите — помисли малко. — Абсолютно честен, умен, надежден и експедитивен.
— Правили ли сте му застраховка живот?
— Навлизаме в сферата на поверителна клиентска информация, господа.
— Разбирам — каза Грейс. — Има един въпрос, който бих желал да ви задам и ако не желаете, не ми отговаряйте. Някога правили ли сте полица за застраховка живот на съпругата на Бишоп?
— Мога да отговоря с категорично не.
— Благодаря ви.
— Вярно ли е, мистър Тейлър, че вие с мистър Бишоп сте вечеряли тук, в този ресторант, миналата седмица на 2 август, в четвъртък? — продължи Грейс.
— Да, вечеряхме — поведението му беше станало леко отбранително.
— Редовно ли го посещавате? — попита Брансън.
— Да. Обичам да се срещам с клиентите си тук.
— Можете ли да си спомните приблизително по кое време напуснахте ресторанта?
— Мога да направя нещо по-добро — каза Фил Тейлър леко самодоволно. След като измъкна портфейла от сакото си, сложено до него на скамейката, той порови малко в него и извади квитанция от ресторанта за кредитната си карта.
Грейс я погледна. Бишоп не лъжеше, помисли си той, когато видя какво бяха изпили двамата. Два коктейла „Мохито“. Две бутилки вино. Четири коняка.
— Прекарали сте си добре! — каза той. Отбеляза също така за себе си, че цените не бяха по-високи от добрите брайтънски ресторанти. Можеше да си позволи да доведе тук Клео. На нея щеше да й хареса.
— О, да!
Грейс пресметна наум. Ако приемеше, че двамата мъже са пили повече или по-малко наравно, Бишоп щеше да е доста надхвърлил алкохолния лимит, когато е напускал ресторанта. Дали пък питиетата не го бяха хвърлили в ярост за невярната му съпруга? И не му бяха дали куража да кара като луд?
След това, изчитайки внимателно квитанцията, той откри в горната част отдясно онова, което търсеше. ЧАС: 22:54.
— Как ви се стори Брайън Бишоп онази вечер в четвъртък? — Грейс попита Тейлър.
— Беше в страхотно настроение. Много жизнерадостен. Добра компания. Имаше турнир по голф в Брайтън на следващата сутрин и не искаше да закъснява, нито да пие много… не че не го направихме! — позасмя се той.
— Можете ли да си спомните колко време след като платихте сметката, излязохте оттук?
— Веднага. Виждах, че Брайън бърза да се прибере… трябваше да става рано на другата сутрин.
— И взе такси?
— Да. Портиерът Джон му извика едно. Аз го оставих да се качи на първото.
— Значи около единайсет.
— Там някъде, да. Не мога да кажа точно. Може би няколко минути преди единайсет.
Грейс плати питиетата, благодариха му и си тръгнаха. Когато завиха по „Арлингтън Стрийт“, Грейс мълчеше, пресмятайки нещо наум. После, точно когато стигнаха до мондеото, той потупа Брансън приятелски по гърба.
— И на твоята улица настана празник!
— Какво искаш да кажеш?
— Най-ненадейно, приятелю, ще празнуваш всичките си рождени дни накуп!
— Съжалявам, старче, не те разбирам!
— Шофьорските ти умения. Ще ти дам шанс да ми ги демонстрираш. Първо ще ме закараш със съвсем законна скорост до апартамента на Бишоп в Нотинг Хил. Оттам ще можеш да караш като маниак! Ще проверим за колко време Бишоп би могъл да покрие това разстояние.
Детектив сержантът разцъфна в усмивка.
99
Ама какво ставаше, мамка му? До вчера човек, накъдето и да хвърлеше камък в Брайтън, щеше да уцели някой MG TF. Сега в целия град не можеше да се види нито една кола от този модел. Скункс гледаше сърдито през предното стъкло на малкото пежо на майката на Бет.
— Накарай ме да свърша! — каза Бет.
— Разкарай се — отвърна той. — Намери ми един проклет MG.
Жени… Лайна!
Беше десет и половина. Бяха обиколили всички обичайни паркинги. Нищо. Нищо във всеки случай, което да отговаря на спецификациите на Бари Спайкър, а след последната си среща с търговеца на коли той нямаше да повтори грешката си да му закара друг модел. MG TF 160. Син. Нищо по-ясно от това.
Беше на нокти. Страшно му трябваше доза хероин. Беше уредил всичко преди два часа. Детектив полицай Пакър се беше съгласил. Той ще отмъкне колата, ще я закара на Спайкър. Пакър ще изчака, докато си тръгне с парите от Спайкър. Всичко беше организирано. Пакър щеше да му плати утре. Тази вечер щеше да си купи хероина с парите на Спайкър.
И ето ти номер. Не можеше никъде да намери син MG TF 160. Нито един. Като че ли ги бяха изсмукали с прахосмукачка от планетата.