Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
В горната част на улицата завиха зад ъгъла и излязоха на „Пикадили“. Веднага вдясно видяха красива, внушителна сграда, боядисана в черно и златно. Масивните й прозорци с арки бяха ярко осветени и вътре гъмжеше от хора. Лъскава табела на стената гласеше „Улсли“.
Приветства ги възторжено портиер в ливрея и цилиндър.
— Добър вечер, господа! — каза той с мек ирландски акцент.
— Това ресторант „Улсли“ ли е? — попита Грейс с известно притеснение.
— Точно това е! Радвам се да ви видя, господа! — той им отвори вратата и ги покани с жест да влязат.
Следван от Брансън, Грейс влезе вътре. Покрай тях мина сервитьор с поднос, отрупан с коктейли. Бързаше към огромната трапезария с куполообразен таван и галерия, елегантно оформена в черно и бяло и претъпкана с хора. Чуваше се шумно бръмчене на гласове. Той се огледа за момент. Заведението носеше нещо от великолепието на бел епок, но същевременно беше извънредно модерно. Сервитьорите бяха облечени до един в хипарско черно и повечето клиенти изглеждаха от хайлайфа. Той реши, че на Клео ще й хареса. Може би ще я доведе за една нощ в Лондон и ще дойдат тук. Преди това обаче трябваше да види цените в листата.
Едно младо момиче на рецепцията им се усмихна, а после ги поздрави висок мъж с модно дълга и разрошена рижа коса.
— Господа, добър вечер. С какво мога да ви помогна?
— Имаме среща с мистър Тейлър.
— Мистър Фил Тейлър ли?
— Да.
Той посочи към бара отстрани.
— Той е там, господа, на първата маса отдясно! Ще ви заведа при него!
Когато Грейс влезе в бара, видя около четирийсетгодишен мъж с жълта поло риза и сини памучни панталони, който го погледна с очакване.
— Мистър Тейлър?
— Да! — той се надигна. — Старши детектив Грейс? — говореше с явен йоркширски акцент.
— Да. И детектив сержант Брансън.
Грейс му хвърли бърз изучаващ поглед, претегляйки първото си впечатление. Мъжът беше спокоен и в добра физическа форма, може би с някой и друг килограм в повече, с приятно открито лице, изгорял от слънцето нос, оредяваща светла коса и будни, много проницателни очи. Този няма грешка, помисли си веднага. Комплект ключове от кола с емблемата на ферари на ключодържателя лежаха на масата пред него до висока чаша с воднист на вид коктейл със стръкче мента.
— Много се радвам да се запозная с вас, господа. Седнете. Да ви поръчам ли нещо? Мога да ви препоръчам коктейлите „Мохито“, великолепни са — той махна с ръка да извика сервитьора.
— Аз шофирам… ще пия диетична кола — каза Брансън.
— И за мен същото — каза Грейс, макар че при предстоящия кошмар да пътува обратно с Брансън зад волана имаше нужда от половинка чисто малцово уиски. — Ще си платим поръчката, сър. Много любезно от ваша страна да се срещнете с нас толкова бързо — започна Грейс.
— Това не беше проблем. С какво мога да ви помогна?
— Мога ли да ви попитам откога познавате Брайън Бишоп? — каза Брансън и сложи бележника си на масата пред себе си.
Грейс наблюдаваше движенията на очите на Тейлър, докато мъжът мислеше.
— От около шест години… да… почти шест години.
Брансън си записа това.
— Правата ли ще ми прочетете? — попита Фил Тейлър само донякъде на шега.
— Не — отвърна Брансън. — Тук сме само за да потвърдим някои часове заедно с вас.
— Съобщил съм ги вече на един от вашите служители. Какъв точно е проблемът? Брайън неприятности ли има?
— В момента предпочитаме да премълчим — отговори Грейс.
— Как се запознахте с него? — попита Брансън.
— На среща на с1.
— На с1 ли?
— Това е клуб за водещи личности в петролния бизнес, който го държи Деймън Хил… автомобилен състезател и бивш световен шампион. Плащаш годишен абонамент и можеш да ползваш различни спортни коли. Запознахме се на един от коктейлите.
Поглеждайки към ключодържателя, Глен Брансън попита:
— Това вашето ферари ли е, зад ъгъла на „Арлингтън Стрийт“?
— 403 ли? Да, но това е моята собствена кола.
— Хубава е — каза Брансън. — Хубав двигател.
— Щеше да е още по-хубав, ако не бяха проклетите ви камери за следене за превишена скорост!
— Можете ли да ни разкажете малко за себе си, мистър Тейлър? — попита Грейс, отказвайки да клъвне примамката.
— Аз ли? Завърших като заклет счетоводител, после работих петнайсет години във „Вътрешнонационални приходи“, през повечето време като член на екипа за специални разследвания. Занимавахме се предимно с данъчни измами. Тогава видях колко много пари печелят независимите финансови съветници. Реших, че трябва да се занимавам с това. Основах „Тейлър Файненшъл Планинг“. И повече не се обърнах назад. Наскоро след това се запознах с Брайън. Той стана един от първите ми клиенти.