Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Адски не ми се щеше да изкачвам Рилските зъбери.
Вечно тоя скапан късмет. Целият град празнува, а аз цяла нощ ще се катеря по двеста метра отвесна скала.
— Здрасти.
Озърнах се и видях откъм кея да ми се усмихва лъчезарно блондинката с оскъдните дрешки. Леко залиташе върху прекалено високите си токчета.
— Привет — предпазливо отвърнах аз.
— Нещо не ми е познато лицето ви — заяви тя с пиянска прямота. — Ако бях виждала тоя разкошен корпус, щях да го запомня. Обикновено не хвърляте котва тук, нали?
— Да, права сте. — Потупах с длан перилата. — За пръв път сме в Милспорт. Пристигнахме едва преди два дни.
Казвах чистата истина, поне що се отнася до „Островитянин“ и истинските му собственици. Те бяха две заможни семейства от Охридските острови, забогатели от държавна разпродажба на местни навигационни системи, и идваха в Милспорт за пръв път от десетилетия. Идеален избор, който Иса измъкна от пристанищната база данни заедно с всичко друго, необходимо, за да проникнем на борда на трийсетметровия тримаран. В момента и двете семейства лежаха безчувствени в един хотел в Тадаймако, и двама ентусиазирани млади революционери от свитата на Бразил имаха грижата да си останат в същото състояние през близките два дни. Сред хаоса на празненствата едва ли някой щеше да се сети за тях.
— Имате ли нещо против да се кача да поразгледам?
— Ами… много добре, само че се каним да потеглим. След няколко минути ще излезем в Пролива да гледаме фойерверките.
— О, фантастично. Знаете ли, много ми се иска да дойда. — Тя предизвикателно изви бедро към мен. — Фойерверките направо ме подлудяват. Прихваща ме нещо такова, как да кажа…
— Хей, скъпи. — Нечия ръка се плъзна около кръста ми и буйна пурпурна коса ме погъделичка под брадичката. Иса се беше промъкнала до мен, облечена само с изрязан бански костюм и няколко потресаващи бижута по тялото. Тя изгледа стръвно блондинката. — Коя е новата ти приятелка?
— А, още не сме… — Аз въпросително насочих ръка към гостенката.
Русата жена стисна устни. Може би от вродено чувство за конкуренция или пък заради презрителния поглед във фосфоресциращите очи на Иса. А може би просто изпитваше праведно възмущение, виждайки петнайсетгодишно момиче да се върти около двойно по-стар мъж. Вярно, презареждането създава какви ли не щури комбинации, но когато човек има пари за яхта като „Островитянин“, не е принуден да ги преживява. Ако чуках момиче, което изглеждаше на петнайсет, значи или наистина беше на петнайсет, или исках да изглежда така, което в крайна сметка е горе-долу едно и също.
— Май ще е по-добре да се връщам — каза жената и се завъртя малко несигурно. Отдалечи се с достойнство, доколкото бе възможно на тия идиотски токчета.
— Да — подвикна след нея Иса. — Позабавлявай се. Може пак да се видим.
— Иса! — промърморих аз.
Тя се ухили отдолу нагоре.
— Да, какво?
— Пусни ме и бягай да облечеш нещо, по дяволите.
Двайсет минути по-късно потеглихме и напуснахме пристанището, водени от насочващия лъч. Гледането на фойерверки от Пролива не беше кой знае колко оригинална идея, тъй че далеч не бяхме единствената яхта, плаваща от пристанището на Тадаймако в тази посока. Засега Иса стоеше на вахта долу в навигаторската кабина и оставяше навигационните програми да ни водят. Щяхме да се измъкнем по-късно, когато започнеше зрелището.
В предния салон ние с Бразил разопаковахме оборудването. Маскировъчни леководолазни костюми, доставени от Сиера Трес и нейните познати хайдуци, оръжия от стотиците лични арсенали на Вчира Бийч. Специално разработеният от Иса за акцията софтуер беше вграден в общите процесори на костюмите заедно с най-модерна система за кодирана радиовръзка, която тя бе откраднала направо от фабриката днес следобед. Никой нямаше да я потърси в близките два дни, също като собствениците на „Островитянин“.
Стояхме и гледахме натрупаното оборудване, блестящата чернота на изключените костюми, нащърбените и изподраскани оръжия. На пода от огледално дърво едва имаше място за всичко.
— Също както в доброто старо време, а?
Бразил сви рамене.
— Няма стара вълна, Так. Всяка вълна е нова. Да гледаш назад е най-голямата грешка на тоя свят.
Сара.
— Спести ми шибаната си плажна философия, Джак.
Оставих го в салона и минах отзад да видя как се справят Иса и Сиера Трес. Усетих го как ме проследи с поглед, а бледата сянка на раздразнението ме съпроводи по коридора и нагоре по трите стъпала към закрития мостик.