Краят на кръга
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Краят на кръга». Краткое содержание книги:
В международен план, „Шифърът на Леонардо“ провокира появата на редица контра книги, които, обосновавайки се фактологически и научно, нападат тезите в романа (книги, които, между другото, не само се продават добре покрай „Шифърът на Леонардо“, но и привличат ново внимание и публичност към трилъра — така да се каже своего рода пазарно перпетуум-мобиле). На интернет страницата на издателство „Игнатиус“, www.ignatius.com/books/davincihoax, авторите на критичната книга „The Da Vinci Hoax“ („Блъфът Леонардо“) Карл Улсон и Сандра Мийсел хвърлят светлина върху твърденията в романа на Дан Браун. Много от неговите теории в сферата на теологията и историята на изкуството са разгледани и отхвърлени. Те просто не са верни. Не съществуват теологични или исторически доказателства, че Исус е бил всъщност гностически философ, нито пък, че Леонардо да Винчи е скрил тайни послания за християнството в своите творби. Леонардо бил хитрец, да, но на човек са му нужни добре развити конспиративни детектори и солидна порция въображение, за да различи Мария Магдалина в картината „Тайната вечеря“ или да открие исторически разкрития в някоя от другите му световноизвестни творби.
Дан Браун е направил това, което правят повечето романисти: Търсил е достъпни материали, които да пасват и да се вписват в художествената измислица. Така той е намерил малък куп вълнуващи теории, тези и разсъждения и ги е поставил като фон на своята измислена история. Новото е, че книга, която се продава в дванадесет милиона екземпляра, достига до големи читателски аудитории със своите фикции, допреди кротко стояли на мястото си в окултни форуми по интернет, в ню ейдж книги и в домашно печатани брошури, предназначени за хора със специален интерес.
Най-враждебно настроените от критиците обвиняват Браун, че използва подобни, меко казано, недокументирани алтернативни теории. Но почакайте! Дан Браун пише романи. Той провокира фантазията ни. Не претендира, че е написал докторска дисертация. Не се занимава с научна дейност. Романите не са истини. Така че изследователите и учените би трябвало да поставят художествената измислица в перспектива.
Критиците би трябвало да се радват, вместо да се тревожат: Колко други романи разпалват подобни научни дебати сред неспециалисти и стимулират читателите да търсят ново знание? Кога последно теологията и потисническите позиции на древната Църква към жените са били тема в обществен контекст? Дан Браун е написал книга, която ангажира, провокира и увлича наравно милиони читатели, неспециалисти и учени. Съвсем не някакво незначително постижение на някой нещастен писател на трилъри!
Както „Краят на кръга“, така и „Шифърът на Леонардо“ черпят някои от своите тези от „Светата кръв и свещеният Граал“ (1982) от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн, книга, продала над два милиона екземпляра. Накратко, главната теория в тази псевдонаучна документална книга е, че Исус не е умрял на кръста, а че той преживява разпъването (което отново разклаща най-основополагащата догма на християнството: възкресението) и че той избягал към Южна Франция, където се оженил за Мария Магдалина. Родили им се много деца, чиито наследници се сродили с френските кралски родове, династията на Меровингите. Свещеният Граал — средновековен мит за съда, който Исус използвал първо на Тайната вечеря и който по-късно е напълнен с кръвта му по време на разпъването — се тълкува като кръвната линия между Исус и Мария Магдалина.
Тази представа, плод на едно богато въображение, се корени в многовековни конспиративни теории, предполагаемо пазени от тайни рицарски ордени и братства. Твърденията били провокирани от историята за свещеника Беранже Соние в селото Рен льо Шато. Според нея по време на работите по реставрирането на старата селска църква към края на XIX век, той попада на документи, скрити в тайници, които занася в Париж и които трябва да са го направили неизмеримо богат.