Краят на кръга

В клиниката можеш да се издигнеш заедно с бушуващото море и след това да се отпуснеш. И да останеш в дълбокото, колкото си пожелаеш. В камбаната за гмуркане на собствения си живот. След месеците чакане и обмисляне, бях убеден, че са ме измамили. Намерих пропуски в обясненията, пукнатини в логиката, зеещи дупки в отговорите. Втълпих си, че съм станал жертва на една внимателно планирана и умело режисирана измама. Че се бях превъплътил в ролята на наивния, принципен Пазител с такава убедителност, че името ми вече е гравирано в основата на статуетка Оскар. Thank you! Thank you… First of all I’d like to thank my mother and father…139 Представих си как всички седят и така ми се смеят, че целите се тресат. Въпреки че притисках ръце към ушите си и се клатех напред-назад, все пак чувах пронизителния им истеричен смях.

„Машини на времето!“, ревяха Лайлуърт и Арнцен в хор.

„Летящи чинии!“ — хълцаше Антъни Лукас Уинтроп-младши.

„Библейски ръкописи!“ — кряскаше Питър Леви.

„Конспирации с Исус!“ — смееше се Макмълин.

„Съкровища на Меровингите!“ — кискаха се Даян и мама.

След това се удряха по бедрата и започваха отначало. Веднъж, разпенен от яд, звъннах в Общността за международни изследвания и поисках да говоря с Макмълин. Разбира се, не беше там. „Mac Who?“140 Безрезултатно се опитах да намеря номера му в Рен льо Шато, където изглежда никой не беше чувал за него. Няколко пъти се обаждах в института „Шимър“, но никога не успях да си проправя път през добре маскираната мрежа от учтиви откази на централата.

Лека полека ядът и унижението отшумяха. Добре, бяха ме измамили. Big deal!141 Поне ги накарах добре да се потрудят. В края на краищата едва ли бе от такова решаващо значение за благото на човечеството дали след осемстотин години, прекарани в земята, кивотът е попаднал в ръцете на измамници, а не в стерилна стъклена витрина в някой сънлив музей на улица „Фредерикс гате“. Заслугата за всичко това все пак бе на Макмълин. Ако не беше той, земята щеше да го крие още осемстотин години. Тайната в кивота му се полага. Дори и да е еликсирът за вечен живот.

През май от клиниката решиха, че съм добре и ме пратиха вкъщи. Мама ме взе със своя мерцедес и дойде с мен чак до десетия етаж.