Робинята

за воайора ме кара да се изпразня така свирепо. Идеята за възбудени очи, вторачени в нас,

наблюдаващи как се търкаме и притискаме един към друг на пясъка.

Погледни хубаво, извратеняк! Или извратеняци! Свършвам отново и забивам ръце в

солидните мускули по гърба на Гавин.

Има само едно нещо, което искам повече от зяпача, гледащ как се празня. И то е

огромният корав член на красивото ми гадже да проникне в мен.

— Сладурче, искам да те чукам — изстенва Гавин, сякаш прочел мислите ми.

Изскимтявам, когато ръцете му се оттеглят, но после започвам да мъркам

окуражително, когато той ме разполага на одеялото и сваля банския си. Бръкна в плажната

чанта и извади презерватив, което ме накара да се чудя дали днес е мислил само за футбол.

Лошо момче!

Внезапно влиза дълбоко в мен. Великолепният му пенис ме изпълва и отново започвам

да се гърча. Имам чувството, че е десет пъти по-голям от обикновено. Знам, че и той се кефи

на идеята, че някой ни зяпа.

Това ли искахте да видите, извратеняци? Как ние двамата се чукаме като луди на

обществения плаж? Е, погледнете хубаво! Вижте ни и си пожелайте да бяхте тук с нас!

Прекалено много е… просто прекалено! Свършвам отново. Крещя лудо, гърча се, ръцете

ми се плъзгат по намазания с крем гръб на Гавин. Краката ми са обвити около неговите.

И той свършва с мен. Изревава като бик, сковава се, после затласква свирепо в оргазъм,

който сякаш продължава завинаги.

Поглеждам към вилата и слънцето отново проблясва.

ПРОШКА

КРЕЙГ ДЖ. СОРЕНСЪН

Вон погледна отблизо етикета, сякаш искаше да изяде красивия образ на кутията с

очите си. Едното разнебитено колело на пазарската количка тракаше ужасно, въпреки че я

буташе бавно по пътеката между рафтовете. Дребна жена вдигна очи от кутия спагети и му

се усмихна сладко.

Тя беше клекнала, но се надигна и сложи кутията в почти празната си количка до

буркан сос маринара и голям резен сирене пармезан. Вон й се усмихна в отговор и я огледа.

Със своите метър и шестдесет и седем той изглеждаше доста висок в сравнение с нейните

метър и четирийсет и шест. Макар и не забележително красива, тя имаше приятно лице и

бледосини очи. Жената тръгна към пакетите ориз в края на рафта. Очите на Вон проследиха

закръгления й задник, стегнат в избелели джинси. Той въздъхна. Тя завъртя глава и улови

погледа му. Усмихна му се широко.

Жената фучеше от пътека на пътека. Вон се опита да прецени времето си правилно, за

да може отново да мине покрай нея, но тя бе прекалено бърза. За негов късмет, тя избра най-

бавната касиерка в магазина и й се наложи да почака доста време, облегната на количката

си. Вон застана до следващата каса.

Жената му се усмихна мило и искрено. Леките бръчици около очите и устата й сочеха,

че вероятно е поне пет години по-възрастна от него, ако не и десет. Не му пукаше. Тя беше