Кървав сняг
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав сняг». Краткое содержание книги:
От Москва Джак се отправя по опасната следа, оставена от дипломати, престъпници и корумпирани политици. Задачата му допълнително се усложнява от двете му неочаквани спътнички — Аника, отцепил се руски служител на тайните служби, и Али, дъщерята на президента.
Превърнал се в част от един глобален пъзел, Джак се опитва с помощта на уникалния си ум да подреди парчетата на мозайката, които другите дори не забелязват. Докато се старае да осигури безопасността на двете млади жени и да разкрие истината за смъртта на сенатора, Джак осъзнава колко високо са стигнали корупцията и предателството в средите на американската и руската политическа класа.
Веднъж в самото начало на взаимоотношенията си с Дементиев, когато бяха излезли да пийнат след тенис мач, Батчук установи, че прокурорът не може да носи толкова на алкохол, колкото той самият. Една нощ осем месеца по-късно, когато тримата бяха сами, пиха толкова много, че в полунощ Дементиев припадна и Батчук бе принуден да помогне на Ники да го пренесат до леглото. След това двамата се върнаха в трапезарията, където ги очакваше бъркотия от мръсни чинии и прибори. Батчук любезно й помогна да почисти. Мястото в кухнята беше ограничено и телата им се докоснаха повече от веднъж.
Ники не беше от типа жени, които биха се чукали с приятел, докато мъжът им лежи пиян в съседната стая, затова Батчук не направи опит да я съблазни, макар че му се наложи да призове цялата си воля, за да не я обладае насила и да облекчи демоничното желание, което го измъчваше като алергия или реакция на отравяне. Ако трябваше да опише въздействието на Ники върху него, „отрова“ не беше прекалено силна дума. В нейно присъствие — и веднага след това, дори когато нея вече я нямаше — той се чувстваше болен, дезориентиран и замаян, сякаш беше забравил кой е и къде се намира. Само когато беше насаме с нея толкова пиян, че можеше да усети как сърцето му се качва в гърлото, той се чувстваше приятно вцепенен. Но тогава идваше сивото утро и съзнанието му започваше да се измъчва от мисълта за онова, което Алексей Дементиев притежава, а той самият не може да има, и едва се сдържаше да не си оскубе косите от яд.
„Търпение! — успокояваше той беснеещата част от себе си. — Търпение!“
И тогава един ден търпението му беше възнаградено.
Батчук съсредоточи мислите си, когато видя как зилът на Гурджиев се отклони от второстепенния път към една алея с чакъл, водеща към висока стена с електронно управлявани порти, които се отвориха, за да пропуснат колата, и след това веднага се затвориха.
Зад стената, върху един скалист нос, той видя голяма и внушителна къща. Разбра, че ще трябва да проникне в нея. Спря колата, угаси фаровете и започна да съставя план.
28.
Джак беше приведен над тоалетната чиния и все още му се гадеше, очите му се пълнеха със сълзи, а стомахът му продължаваше да се свива от спазми.
— Всичко е наред — чу да казва един глас зад него, — организмът му вече се е изчистил.
Две силни ръце го изправиха и го отведоха до мивката, където той изми устата си и подложи главата си под струята вода. След това го подсушиха с кърпа. Чу някой да пуска вода в тоалетната и осъзна, че този звук се чува от известно време. Имаше ужасен вкус в устата си, извънредно сладък и едновременно с това толкова солен, че го накара да потрепери. Някой спусна капака на тоалетната чиния и след това той седна на него с влажен парцал на лицето и още един, увит около врата му и успокояващ с хладината си.
— Кажи им, че е добре — нареди гласът. — Ще го доведа след малко, просто бъдете търпеливи.
Джак се чувстваше зле, беше изтощен, сякаш току-що е приключил боксов мач в петнайсет рунда, при който Ленъкс Луис го е налагал систематично в корема. Дръпна кърпата от лицето си, вдигна поглед и видя Каркишвили, който му се ухили. Руснакът му подаде чаша вода.
— Пийнете си, приятелю. След като си изповръщахте червата в продължение на двайсет минути, сте сериозно обезводнен.
Джак изпи водата и с всяка глътка се чувстваше все по-добре, но главата го цепеше и гърлото го болеше. Той подаде чашата обратно на Каркишвили, който повторно сипа в нея вода от почти пълната кана.
— Какво се случи? — Гласът на Джак беше слаб и неприятно стържещ, сякаш гърлото и гласните му струни бяха изгорени.
— Отрова — отвърна Каркишвили. — Бяхте отровен. — Той му подаде чашата. — Добре, че бях в кухнята, когато това се случи. Имам известен опит с отровите. — Той мрачно се засмя. — Знаете ли, в моята област — за която ви уверявам, че колкото по-малко знаете, толкова по-добре и за двама ни — човек трябва да може да свърши една работа по много различни начини. — Той размаха месестата си ръка. — Важното е, че успях да ви накарам да глътнете вода със захар и сол, благодарение на която изхвърлите всичко от тялото си.
— Не си го спомням.
— И не бихте могли. Вие не бяхте на себе си, но за щастие не бяхте изпаднали в безсъзнание. — Каркишвили кимна. — Сега изпийте водата, за да се върнете напълно в света на живите.