Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
А беднякът? Освен, че не може да заплати гаранцията, защото единственият капитал, с който разполага, е всекидневният му труд, той е подложен на изключително суровите по отношение на него мерки в предварителния арест.
В затвора богатият се лишава от удобствата и угодите, терзае се, скърби за близките си… Разбира се, това е достойно за съжаление. Всяка мъка заслужава милосърдие — сълзите на богатия, откъснат от децата си, не са по-малко горчиви от сълзите на сиромаха, отделен от челядта си… Но когато богаташът влезе в затвора, децата му не се осъждат нито на глад, нито на студ, нито на неизлечимите болести, причинени от изтощението и сиромашията.
И обратното, за работника затворът означава мизерия, изнемогване, а понякога и смърт за близките му… Тъй като няма нищо, той не може да плати гаранцията и го арестуват. Ами ако има, както в повечето случаи, болни майка и баща, болна жена и дете в люлка? Какво ще стане с тези нещастни хора? Те и без това едва преживяват със заплатата му, почти винаги недостатъчна за всички разходи, а сега загубват тази единствена поддръжка за три-четири месеца. И какво може да направи едно такова семейство. Към кого да се обърне? Какво ще стане с болните старци, с немощната жена, с малките деца, които не са в състояние да изкарват всекидневната си прехрана? Ако им се намира някоя друга дрешка или чифт бельо за смяна, ще го занесат в заложната къща и с парите може би ще изкарат една седмица. А после? Ами ако към всички нещастия се прибави и лютата зима? Тогава работникът ще си представя в килията по време на дългите безсънни нощи скъпите си същества мършави и съсухрени, изнемощели от глад, налягали върху мръсната слама и сгушени един в друг, за да стоплят премръзналите си тела… Ако след това оправдаят и освободят работника, той се завръща в една съсипана къща, огласявана от плач. След дългото отсъствие е изгубил работата си и доста време ще трябва да си търси нова. А един ден без работа е един ден без хляб…
И така, ако законът позволяваше в някои случаи само на богатите да се възползуват от гаранцията, няма какво да правим, освен да се примирим с неизбежното щастие. Но щом законът оставя на свобода всички, които имат известно количество пари, защо трябва да лишава от това преимущество останалите, за които свободата е равностойна на живот за цялото им семейство?
Има ли лек за това плачевно положение? Мислим, че има.
Най-малката гаранция, която изисква законът, е петстотин франка. Те представляват средната шестмесечна печалба на един трудолюбив работник. Ако има жена и две деца (това също е едно средно обременено семейство), явно не ще има физическата възможност да спести такава сума. И така, да се искат от него тези петстотин франка, за да бъде пуснат на свобода и да изхранва челядта си, е все едно да бъде оставен в затвора — т.е., той отново не е в състояние да се възползува от привилегията, че е свободен. Няма ли да бъде по-справедливо и по-човеколюбиво, ако в случаите, когато е допустима гаранция (и когато честността на обвиняемия се освидетелствува почтено), да се приема НРАВСТВЕН ЗАЛОГ от онези, чиято сиромашия не им позволява да дадат материален залог и които нямат друг капитал, освен честността и труда си? Тогава нека се приема тяхната дума на почтени хора, че ще се явят в съда в определения ден. Няма ли да бъде по-нравствено и по-възвишено, особено в днешно време, по този начин да се повиши цената на клетвата, да се издигне човекът в собствените си очи и неговата дума да се смята за достатъчна гаранция? Бихте ли възразили на това предложение, бихте ли го определили като мечта или като нещо невъзможно и по този начин да потъпчем окончателно човешкото достойнство? Тогава ще попитаме дали някога сте виждали военнопленници, които да престъпят честната си дума и клетвата си? Нима всички те не са синове на простия народ?
Без да преувеличаваме силата на клетвата сред трудолюбивите, честни и бедни прослойки на обществото, ние сме уверени, че задължението, което се поема от обвиняемия да се яви в съда в определения ден, винаги ще се изпълнява не просто добросъвестно, но и с дълбока признателност, защото благодарение на снизходителността на закона, семейството му няма да пострада от неговото отсъствие. От друга страна, Франция трябва да се гордее с истината, че нейните съдии, възнаградени толкова бедно колкото и войската, са тъй сведущи, честни, човеколюбиви и независими. Те вършат своето полезно и благородно дело. Повече от всеки друг знаят и умеят да съчувствуват на бедите и огромните несгоди на трудовите прослойки от обществото, с които често влизат в контакт. Едва ли ще се наруши законодателството, ако на съдиите се предостави правото да преценят в кои случаи може да се приеме нравствен залог — единственият, който е в състояние да даде честният беден човек.