Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— И дошъл ли си е, госпожо?
— Не! — каза нещастната майка, бършейки очите си.
Роз и Бланш неспокойно се спогледаха, обладани от една и съща мисъл: ако Агрикол не се върне, как ще живее това семейство и в такъв случай те няма ли да се превърнат в двойно по-тежко бреме за него?
— Не, не, той знае какви тревоги ще ми причини и би се върнал дори посред нощ… Сигурно нещо лошо му се е случило. Може да е станала злополука в ковачницата, може да се е наранил, какъвто е напорист в работата си… Ах, горкото ми дете. Не ми стигат грижите с него, ами и онова нещастно момиче, което живее отгоре.
— Какво се е случило, госпожо?
— След като ходих в стаята на сина си, се отбих при нея да споделя мъката си, защото тя ми е почти като дете, но не я намерих в стаичката й. Едва се съмваше, а леглото й не беше докосвано… Къде ли е отишла толкова рано? Та тя изобщо не излиза…
Роз и Бланш отново се спогледаха неспокойно, защото много се надяваха, че Гърбавото ще им помогне да осъществят решението си. За щастие всички се успокоиха веднага, защото след двукратно тихичко почукване на вратата чуха гласа й.
— Мога ли да вляза, госпожо Франциска?
Роз и Бланш едновременно се втурнаха към вратата и й отвориха.
Валеше сняг от вечерта. Тънката рокличка на младата шивачка, тясното й памучно шалче и черната тюлена шапка, която покриваше кестенявата й коса и засенчваше бледото, мило личице, бяха вир-вода. От студа белите й сухи ръце бяха посинели. По блясъка на сините й очи, които обикновено гледаха кротко и боязливо, можеше да се съди, че това клето, плахо и слабо същество бе проявило огромна решителност в някакво извънредно обстоятелство.
— Боже мой, къде беше, Гърбаво? — попита Франциска. — Преди малко ходих да видя дали не се е върнал синът ми, отворих вратата ти и много се изненадах, че не те намерих. Къде си била толкова рано?
— Нося ти вест от Агрикол…
— От сина ми? — извика разтреперана Франциска. — Какво му се е случило? Видя ли го? Говори ли с него? Къде е?
— Не го видях, но зная къде е — отвърна Гърбавото и като видя, че Франциска пребледнява, добави: — Успокой се, добре е. Нищо не го застрашава.
— Благодаря ти, Господи, винаги си милостив към мен, клетата грешница… Завчера доведе мъжа ми, днес, след една тежка нощ, ме успокояваш за живота на детето ми.
След тези думи Франциска коленичи и набожно се прекръсти.
В настъпилата тишина, докато Франциска се молеше, Роз и Бланш се доближиха до Гърбавото и й казаха тихичко със съчувствие:
— Колко сте мокра… Сигурно ви е много студено. Внимавайте да не се разболеете.
— Не смеехме да кажем на госпожа Франциска да напали печката, но сега ще я помолим.
Поразена и трогната от благосклонността, която й засвидетелствуваха дъщерите на генерал Симон, Гърбавото, чувствително и за най-малката добрина, им отвърна с неизразима признателност:
— Благодаря ви, госпожици, за доброто отношение. Не се тревожете, аз съм свикнала на студ, пък и не го усещам, защото съм много притеснена.
— А защо синът ми не си дойде тази нощ вкъщи? — каза Франциска и се изправи. — Знаеш ли къде е? Ще се върне ли скоро? Защо се бави?
— Госпожа Франциска, уверявам ви, че Агрикол е много добре. Но трябва да знаете, че за известно време…
— Какво?
— Смелост, госпожо.
— Ох, боже бой! Сили нямам вече. Какво е станало? Защо няма да го видя?
— За беда, той е арестуван, госпожо.
— Арестуван! — извикаха Роз и Бланш уплашено.
— Да бъде волята ти, Господи — рече Франциска. — Та това е голямо нещастие… Арестуван… Той, който е толкова добър и честен… И защо е арестуван?… Грешка ли е станала?
— Завчера — започна Гърбавото, — получих едно анонимно писмо, в което ми съобщаваха, че Агрикол скоро може да бъде арестуван заради неговата песен „Освободените работници“. Решихме да отиде при госпожицата на улица „Вавилонска“, която му бе предложила услугите си. Агрикол щеше да я помоли да му стане поръчител, за да не попадне в затвора. Вчера сутринта той отиде при нея…