Московски вирус
- Автор: Ладлэм Роберт, Ларкин Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Московски вирус». Краткое содержание книги:
Сега отново усети пламъците, които бушуваха все така силно, макар и отместени повече към двата противоположни края на коридора. Над главата й от тавана се отдели дълго, тънко парче тлееща боя и тупна около нея, разхвърляйки искри във и без това нажежения въздух. Всъщност всичко гореше — дори таванът, стените и подът.
Време беше да изчезва.
Отново наметна почернялото вълнено одеяло върху главата и раменете си. Сетне задъхана и кашляща от проникващия в белите й дробове гъст дим, Ранди се изправи, залитна, но се окопити и хукна към десния край на коридора, този път в посока главното стълбище.
Пак навлезе в зоната на огъня и този път й замириса на горяща вълна. За щастие след секунда и нещо бе вече на голямата площадка, извън огнената стихия. Тук светкавично отхвърли одеялото от себе си, легна на пода и се затъркаля, тупайки с длани тлеещите си дрехи — джинсите и якето.
След малко се изправи на крака, отупа се отново и хукна надолу по стъпалата, прескачайки ги по две и три наведнъж. Зад нея огънят изрева, сякаш разярен, че я е изпуснал, сетне полази и по площадката. Беше полазил по прескъпата Кеслерова мебелировка, античните предмети, уникалните книги и безценните произведения на изкуството.
Ранди продължаваше да се дави и кашля, но не спря, докато не прекоси хола и дългия коридор на приземния етаж. Вратата намери по-скоро по интуиция, отколкото я видя, защото и тук димът бе вече доволно гъст. Изскочи, залитайки, навън на хладния, студен и свеж въздух, а той й се стори направо благословен. Тук уморено се извърна, за да огледа вилата. Гореше целият втори етаж. Оранжево-червени и бели огнени езици изскачаха от прозорците и танцуваха лудо пред разбитите им стъкла, устремени нагоре към тъмното небе. По стръмния алпийски покрив вече зееха дупки, вездесъщата огнена стихия бе намерила пътя си и тук.
Цялата изтръпнала и някак безчувствена, Ранди продължи да гледа пожара още няколко секунди. Сетне потръпна в позакъснял шок. Този телесен тремор постепенно се засили, докато умът й проумяваше какъв невероятен късмет бе извадила да излезе жива от огнения ад. Едва сега си даде реална сметка, че за малко щеше да остане там — вътре — завинаги. Постепенно и с усилие на волята се овладя, а ръцете й опипаха джобовете със странно извития телефон, портфейла и почернелия лист. Имаше ли някаква вероятност тези неща да съдържат информация, и то достатъчно ценна, че да оправдае поетите от нея невероятни рискове? Или смъртта на тримата членове на екипа й, които загинаха в онова безобразно клане?
Въздъхна дълбоко. Ако не друго, то поне на тях бе длъжница — трябваше да открие следите на Ренке.
Ранди се извърна от горящата постройка и с бавни стъпки, предизвикващи болка в цялото й тяло, закуцука в мрака.
Глава трийсет и девета
Извън Москва
Владик Фадеев измина пътя до хълма сравнително бързо, изкачи се по склона и избра удобно място за паркиране на банкета отляво. Загаси фаровете и изключи двигателя на ладата, но той продължи да киха още няколко мига. През годините служба на групата „Брант“ Владик бе спечелил добри пари и можеше да си позволи далеч по-добър автомобил. Обаче жилавият и строен снайперист с хлътналите бузи предпочиташе тази ръждясала и доста очукана таратайка въпреки десетките й недостатъци. Новите коли привличат внимание, особено скъпите западни марки, а Фадеев бе свикнал да бъде максимално незабележим — колкото се може по-анонимно да се слива с околната природа.
Извади дълъг и тежък ръчен фенер от жабката, отвори вратата и тихо се измъкна на пътното платно — здраво замръзнала пръст и лед. За минутка остана неподвижен на място, внимателно заслушан в околните шумове, сетне запали фенера и освети отсечката и гората от двете й страни. Опитното му око различи бързо какво се бе случило тук. Личаха следи от гуми, където бяха спирали трите коли от конвоя на Брант, а под дърветата, откъдето хората му бяха стреляли из засада, под лъча на фенера лъснаха купчинките изстреляни гилзи, полузаровени в отъпкания сняг и пръст.
Фадеев изсумтя с досада и презрение. Така не се прави, рече си той. Да оставиш гилзите нехайно по този начин, че да ги види който и да мине оттук, е мърлява работа. Истинските професионалисти се измъкват, без да оставят следи. За да не може никой да ги свърже с извършеното. Сетне поклати глава и си рече, че сигурно Брант е бързал много и е заповядал незабавно отпътуване, вместо да нареди на хората си да разчистят нещата както подобава.