Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
След по-малко от година Балерион си отишъл. „Последното живо същество в целия свят, което видя Валирия в нейния блясък“, написал септон Барт. Самият Барт умрял четири години по-късно, през 98 г. СЗ. Великият майстер Елисар го предшествал с половин година. Лорд Редвин умрял през 89 г. СЗ, синът му сир Робърт — скоро след това. Нови хора заели местата им, но дотогава Джеерис вече наистина бил Стария крал и понякога щял да влиза в залата на съвета и да мисли: „Кои са тези хора? Познавам ли ги?“.
Негова милост тъгувал за принц Емон до края на дните си, но Стария крал не е и сънувал, че смъртта на Емон през 92 г. СЗ щяла да бъде като адските рогове от валирианската легенда, носещи смърт и унищожение на всички, които чуели техния звук.
Последните години на Алисан Таргариен били тъжни. В своята младост Добрата кралица Алисан обичала своите поданици, лордове, както и простосмъртни. Обичала своите женски дворцови съвети, да слуша, да научава и да прави каквото може, за да стане владението по-добро място. Видяла повече от Седемте кралства от всяка кралица преди или след нея, спала в сто замъка, очаровала сто лорда, уредила сто брака. Обичала музика, обичала да танцува, обичала да чете. И — о! — колко обичала да лети. Среброкрил я отнесла до Староград, до Вала и до хиляда места помежду им и Алисан ги видяла всичките така, както малцина други щели да ги видят, гледайки надолу от облаците.
Всички тези любови били изгубени за нея в последното десетилетие от живота ѝ.
— Моят чичо Мегор беше жесток — чували я да казва, — но старостта е по-жестока.
Похабена от раждания, пътувания и скръб, тя станала слаба и крехка след смъртта на Егон. Изкачването на хълмове станало изпитание за нея, а през 95 г. СЗ се подхлъзнала, паднала по витите стъпала и си счупила бедрото. Оттогава ходела с тояжка. Слухът ѝ също почнал да глъхне. Музиката била изгубена за нея, а когато се опитвала да седи на заседанията на съвета с краля, вече не разбирала и половината от това, което се казвало. Твърде нестабилна била за летене. Среброкрил я отнесла в небето за последен път през 93 г. СЗ. Когато се върнала на земята и се смъкнала с мъка от гърба на своя дракон, кралицата заплакала.
Повече от всички тези неща обичала децата си. „Никоя майка никога не е обичала повече децата си“, казал ѝ веднъж Великият майстер Бенифер, преди Тръпките да го отнесат. През последните дни от живота си кралица Алисан си спомнила думите му. „Мисля, че греши — написала тя, — защото със сигурност Майката Горе обичаше децата ми повече. Толкова много от тях ми отне.“
— Никоя майка не би трябвало никога да изгаря детето си — казала кралицата на погребалната клада на сина си Валерион, но от тринайсетте деца, които родила на крал Джеерис, само три щели да я надживеят. Егон, Гемон и Валерион умрели като бебета. Тръпките взели Денерис на шест годинки. Арбалет убил принц Емон. Алиса и Даела умрели в детското креватче, Визера — пияна на улицата. Септа Меджел, онази нежна душа, умряла през 96 г. СЗ, ръцете и краката ѝ станали на камък от сивата люспа, защото прекарала последните си години, грижейки се за поразени от ужасната болест.
Най-тъжна от всички била загубата на принцеса Гаел, Зимното дете, родена през 80 г. СЗ, когато кралица Алисан била на четирийсет и четири и мислела, че отдавна е подминала годините си за раждане. Момиче с мил нрав, но донякъде глуповато, Гаел останала с кралицата дълго след като другите ѝ деца пораснали и си заминали, но през 99 г. СЗ изчезнала от двора и скоро след това било обявено, че е умряла от лятна треска. Чак след като двамата ѝ родители си отишли, истината излязла на бял свят. Прелъстена и изоставена от странстващ певец, принцесата родила мъртъв син, а след това, смазана от скръб, нагазила във водите на залив Черна вода и се удавила.
Някои казват, че Алисан така и не се съвзела от тази загуба, защото само нейното Зимно дете ѝ било истинска приятелка в заника на живота ѝ. Саера все още била жива, някъде във Волантис (напуснала Лис няколко години преди това, жена с позорна слава, но богата), но тя била мъртва за Джеерис и всички писма, които Алисан ѝ пращала тайно от време на време, оставали без отговор. Вегон бил архимайстер в Цитаделата. Хладен и отчужден син, той израснал като хладен и отчужден човек. Пишел, както се полага на син. Думите му били почтителни, но нямало топлина в тях, и от много години Алисан не го била виждала.
Само Белон Храбрия останал близо до нея до края. Нейният Пролетен принц я навестявал толкова често, колкото можел, и винаги спечелвал усмивка от нея, но Белон бил принцът на Драконов камък, Ръка на краля, вечно в движение, седял до баща си на съвета, разисквал с лордовете.