Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Никой скуайър нямало да спечели Визера, знаела кралица Алисан.
Не и сърцето ѝ, и определено не и девствеността ѝ. Била твърде хитро дете, за да тръгне по същия път като сестра си Саера.
— Няма никакъв интерес към игри на целуване, не и с момчета — казала кралицата на Джеерис. — Играе си с тях, както си играеше с кутретата си, но би легнала с някое толкова, колкото и с куче. Много по-нависоко се цели нашата Визера. Виждала съм я как се гизди и перчи около Белон. Това е съпругът, който желае тя, и не от любов към него. Иска да бъде кралица.
Принц Белон бил с четиринайсет години по-голям от Визера, на двайсет и девет спрямо нейните петнайсет, но по-стари лордове били женени за по-млади девици, както тя добре знаела. Минали били две години, откакто умряла принцеса Алиса, но Белон не проявявал никакъв интерес към друга жена.
— Той се ожени за една сестра, защо не за друга? — казала Визера на най-близката си приятелка, Беатрис Бътъруел. — Аз съм много по-хубава, отколкото беше Алиса, ти я помниш. Тя беше със счупен нос.
Ако принцесата била решена да се омъжи за брат си, то кралицата била също толкова решена да го предотврати. Отговорът ѝ бил лорд Мандърли и Бял пристан.
— Теомор е добър човек — казала Алисан на дъщеря си, — разумен човек, с добро сърце и е умен. Хората му го обичат.
Принцесата не била убедена.
— Ако толкова много го харесваш, майко, би трябвало ти да се омъжиш за него — казала тя, преди да побегне при баща си, за да се оплаче. Джеерис не ѝ предложил утеха.
— Това е добра партия — казал ѝ, преди да обясни важността на сближаването на Севера с Железния трон. Браковете така или иначе били прерогатив на кралицата, казал ѝ; и че той никога не се месел в такива неща.
Обезсърчена, Визера след това се обърнала към брат си Белон с надежда за спасение, ако може да се вярва на дворцовата клюка. Промъкнала се покрай охраната в спалнята му, съблякла се и го зачакала, като се почерпила обилно с виното на принца, докато чакала. Когато принц Белон най-сетне се появил, я заварил пияна и гола в леглото си и я изгонил. Принцесата била толкова пияна, че ѝ потрябвала помощта на две слугини и един рицар от Кралската гвардия, за да се прибере в покоите си.
Как е могла да се разреши най-сетне битката на воли между кралица Алисан и нейната своенравна петнайсетгодишна дъщеря няма никога да се разбере. Скоро след инцидента в спалнята на Белон, докато кралицата уреждала заминаването на Визера от Кралски чертог, принцесата разменила дрехите си с една слугиня, за да избяга на стражите, поставени за да ѝ попречат да направи някоя пакост, и се измъкнала крадешком от Червената цитадела за нещо, което нарекла „една последна нощ на смях, преди да отида и да замръзна“.
Всичките ѝ придружители били мъже, двама дребни лордчета и четирима млади рицари, всички зелени като пролетна трева и жадни за благосклонността на Визера. Един от тях предложил на принцесата да ѝ покаже части от града, които никога не била виждала: таверните и плъшите ями на Квартала на бълхите, хановете по Улицата на змиорката и Речната улица, където кръчмарските слугини танцували на масите, бардаците на Улицата на коприната. Ейл, медовина и вино се леели волно във вечерната веселба и Визера участвала с охота.
В един момент, някъде към полунощ, принцесата и останалите ѝ приятели (след като няколко от рицарите станали безчувствени от пиенето) решили да се надпреварват обратно до замъка. Последвала дива езда през улиците на града: минувачите се разбягвали в паника от пътя им, за да не ги съборят и стъпчат. Смях кънтял в нощта, духовете се повишили, докато ездачите стигнали подножието на Високия хълм на Егон, където конят на Визера се сблъскал с един от конете на придружителите ѝ, кобила. Кобилата загубила равновесие, паднала и счупила крака на рицаря под себе си. Принцесата била изхвърлена от седлото с главата напред в една стена. Вратът ѝ се скършил.
Било часът на вълка, най-тъмната част на нощта, и на сир Риам Редвин от Кралската гвардия се паднало да вдигне от сън краля и кралицата, за да им каже, че дъщеря им е намерена мъртва в една уличка в подножието на Високия хълм на Егон.