Обладаване

След като настани Хилдебранд в таксито, Кропър продължи пеша, небрежно загледан във витрините и осветените стълбища на Сохо. Пийпшоу. Манекенка. Търсим млади момичета. Секс на живо нонстоп. Елате и се забавлявайте. Задълбочено обучение. Собствените му вкусове бяха прецизни, тесни и донякъде специализирани. Елегантният му черен силует се плъзгаше от витрина на витрина, небцето му долавяше призрачния вкус на добра храна и вино. За миг спря да огледа притулен намек за бяла усукана плът, изложен, за да му подскаже, че може би онова, което търси, наистина е вътре — на снимката не се виждаше кой знае колко, по-голямата част беше притулена от съвсем различни, гъбести и гърдести прелести, но той живееше в свят на недомлъвки и неуловими знаци, където това беше достатъчно. Въпреки това реши, че няма да влиза, а направо ще се прибере вкъщи.

— Професор Кропър? — чу глас зад гърба си.

Той стреснато се обърна.

— Здравейте, казвам се Фъргюс Улф. Надявам се, че ме помните. Обадих ви се след доклада ви за самоличността на разказвача в „Чидиок Тичборн“ на Аш. Великолепен пример за дедукция. Разбира се, бил е екзекуторът. Спомняте ли си?

— Да, наистина, спомням си, и то с голямо удоволствие. Току-що обядвах със сина на сегашния лорд Аш, надявам се, че ще представи в университета „Робърт Дейл Оуен“ семейния архив с ръкописи на Аш. „Чидиок Тичборн“ е в Британската библиотека, разбира се.

— Разбира се. Натам ли отивате? Може ли да ви придружа?

— Ще ми бъде извънредно приятно.

— Исках да науча повече за връзката на Аш с Кристабел Ламот.