Измамата на краля [bg]

Трясъкът стана оглушителен.

Ръката му срещна дланта на Ричардс. Тя го хвана здраво и го дръпна към някакъв страничен тунел. Два завоя по-късно пред очите му се появи бледа светлина. Синкава като отражение на лунните лъчи.

Прекосиха някакъв праг. Той веднага забеляза изкъртената врата с разбит от куршуми патрон. Не след дълго се озоваха на извито мостче над реката. В същия тунел, който той вече познаваше. Нивото на река Флийт бързо се покачваше. За щастие, пенещата се вода все още беше на около метър под мостчето.

Той се обърна, за да огледа Гари и Иън. И двамата изглеждаха добре.

— Благодаря за навременната помощ — подхвърли към Ричардс той.

В същия миг забеляза нещо, което лежеше на мостчето. Дневникът на Робърт Сесил. След това видя и пистолета. И моментално разбра какво се беше случило.

Вдигна пистолета и натисна бутона за освобождаване на пълнителя. Вътре нямаше нито един патрон.

— Открила си Матюс?

Тя кимна.

— Старецът знаеше, че Антрим има експлозиви — обади се Гари. — Дори му каза, че може би ще му потрябват.

Всичко беше ясно. Матюс се бе надявал Антрим да го убие, а едновременно с това да убие и себе си. Ако случайно оцелееше, тази работа щяха да свършат агентите на СИС, които положително дебнеха някъде наблизо. А самият Антрим се бе оказал твърде глупав или просто нетърпелив, за да проумее, че е било невъзможно да спечели.

— Матюс знаеше, че Гари и Иън също са тук — добави Ричардс.

— Той ни видя на излизане — кимна Иън.

Малоун прекрасно познаваше процедурата. Никакви свидетели. Какъв мръсник!

Той пристъпи крачка напред, все още с пистолета в ръце. Срещна погледа на Катлийн Ричардс и разбра истината. Тя беше ликвидирала директора на СИС.

Веднага прецени, че е най-добре да не казва нищо. По силата на същото правило. Без свидетели.

Едновременно с това държеше да й предаде нещо. Като професионалист на професионалист. Очите му се заковаха в лицето й.

Добра работа, казваха те.