Измамата на краля [bg]

Малоун зърна проблясъка и чу вика. Представи си разкривеното от ужас лице на Антрим, осъзнал случващото се. После се хвърли наляво, повличайки и момчетата със себе си. Проснаха се едновременно на пода и той ги закри с тялото си — единственият начин да ги предпази от ударната вълна, непоносимо високата температура и ослепителната светлина, които нахлуха през отвора. За щастие, саркофагът лежеше между тях и вратата и блокира голяма част от огромната енергия. А самите заряди не притежаваха ударната вълна на конвенционалните експлозиви, която със сигурност щеше да разруши и двете помещения.

Все пак високата температура направи доста пакости.

Електрическите кабели се разтопиха и крушките се пръснаха със синкави искри. Всичко наоколо потъна в непрогледен мрак. Малоун вдигна глава и успя да долови полъха на освободения въглерод. Хладният въздух изведнъж се затопли, достигайки летни стойности.

— Добре ли сте? — попита той.

Момчетата отговориха утвърдително. И те бяха чули отчаяния писък на Антрим.

— Ти постъпи правилно — подхвърли на Гари той.

— Той щеше да ни убие — добави Иън.

Гари запази мълчание.

Тишината се наруши от остро пропукване. Сякаш се цепеше дърво, но доста по-силно. После се разнесе още едно, а след това второ, трето. Малоун неволно се стегна, а сърцето му се сви от тревога. Защото знаеше какво се случва. Вековните тухли, с които бяха облицовани стените и тавана на съседното помещение, бяха започнали да поддават под влияние на високата температура. Това означаваше, че скоро щяха да рухнат под тежестта на хилядите тонове пръст.