Смърт в сенките [bg]

— Утре сутринта заминавам за Единбърг — каза Фиона.

— Заради Дрю Шанд ли? — попита Кит.

— Дювал е убедена, че си струва да потърся връзка между трите убийства. Аз самата не съм много сигурна, че виждам смисъл в тази работа. Убийствата са извършени на три абсолютно различни места, в юрисдикцията на три различни правораздавания, и ако си спомням правилно, процесът по всяко престъпление трябва да се води в съответствие с изискванията на местното правораздаване. Не съм и много убедена, че съдът, в което и да е от трите места би приел доказателства от друг процес. Но поне полицейските служби, които работят по случаите, са се споразумели да си сътрудничат — следователно считат, че може да има някаква полза от това, дори само да успеят да прехвърлят нерешен случай на чужда сметка. Дювал смята, че има по-добри шансове да го обвини основателно в убийството на Джорджия, ако докажем повтарящ се модел на поведение.

Кит се изправи на лакти.

— Значи това, което казаха по новините е вярно? Хванали са истинския виновник.

— Според Дювал има сериозни основания да приемем, че е така. А все пак, тя познава най-добре положението. Освен това почти не съществува съмнение, че той е писал писмата. Дювал каза, че са практически идентични. И, колкото и да ме е срам да си призная, тъкмо тя ми припомни за един случай в Съединените щати, когато някакъв човек, занимавал се известно време с писане на анонимни писма, убил после дванайсет души. Признавам, че нямах право да твърдя толкова категорично, че авторът на тези писма няма да осъществи заплахите си.

Кит се усмихна.

— Очаквам писмени обяснения.

Фиона му се изплези.

— Кога точно тръгваш?

— Има един полет малко след девет часа.

— Радвам се, че си приела. Харесвах и Дрю, и Джейн. Не ми е приятна мисълта, че убиецът им няма да си получи заслуженото. Ако ти не успееш да намериш достатъчно доказателства, че убийствата им са свързани, никой няма да успее.

Фиона въздъхна.

— Ще ми се да споделях твоята увереност. Трудно ще бъде да се изгради обвинение — тя отклони поглед. — Иска ми се да дойдеш с мен.

— Защо? Няма нужда, нали онзи човек е в ареста.

Фиона, която сама не можеше да разбере какво я притеснява, сви рамене.

— Знам. Просто бих предпочела да си с мен и това е.

— Трябва да свърша книгата — възрази той.

— Нищо не ти пречи да работиш и в Единбърг. Ако искаш, стой си по цял ден в хотелската стая и пиши.

— Не е толкова просто, Фиона. И без това съм си разпилял мислите. Тази трагедия с Джорджия ме смаза. Едва успявам да напиша по някой ред. При това, като седя в собствения си кабинет, слушам си моята музика и около мен са моите неща. Няма да успея да се съсредоточа на непознато място, в хотелска стая, където непрекъснато ще връхлитат камериерки и единственото, което мога да слушам, е телевизорът. Няма да дойда и толкова.