Последната одисея [bg]

Насочвали се сами.

В следващия момент се озоваха във въртеливото течение в средата на езерото. То ги подхвана и ги понесе през купата на езерото все по-бързо и по-бързо, в стесняваща се спирала. Докато летяха, Грей зърна за миг как една от огнените глави на Сцила се насочва към тях.

— Винаги съм се чудил какво е да си златна рибка в тоалетна и да пуснат водата — извика Ковалски отзад.

„Вече не е нужно да се чудиш“.

Носът на рибата се насочи право надолу.

Грей се подпря на стените, за да остане на мястото си, и напипа скоба.

— Дръжте се!

Подводницата полетя в гърлото на канала.

Обгърна ги пълен мрак. Не можеха да преценят къде е горе и къде долу — рибата се мяташе насам-натам, като понякога се превърташе бясно.

— Светлини! — извика Бейли през грохота на водата.

Грей също ги видя през едното око на рибата. Мъглява светлина някъде в далечината. Въздъхна с облекчение. „Ще успеем…“

Нямаше никакво предупреждение.

Невъобразима сила блъсна кърмата на подводницата и тя полетя напред, като се премяташе, запращайки пътниците си във всички посоки. Още по-лошото беше, че подводницата се блъскаше в каменните стени и кънтеше като камбана.

Един от шевовете на корпуса се пропука и в съда нахлу вода.

Докато се мъчеше да се задържи на мястото си, Грей си представи какво се е случило зад тях. Термобаричната бомба явно се беше взривила с достатъчна сила да запрати цялата вода през тунела, сякаш Зевс духаше през сламка в чаша газирана вода.

Изведнъж през очите на рибата нахлу светлина. Премятането престана и се смени с плавно плъзгане нагоре. Струята вода през спукания шев отслабна. Накрая подводницата изскочи на повърхността. Слънчевите лъчи проникнаха през кръглите прозорци.

Грей се облегна и издиша с облекчение.

Малката им риба се беше измъкнала от Тартар.

Той отправи мълчалива благодарствена молитва и погледна назад към хората си — всички очукани и натъртени, но живи.

— Какво ще кажете за малко свеж въздух? — предложи Ковалски. — Още мога да се издрайфам.

Грей стана от мястото си и се затътри при тях. Стъпи на стълбата, завъртя колелото да освободи люка и вдигна тръбната перка. Свеж въздух и слънчева светлина изпълниха кабината.

Грей скочи долу.

— Да се махаме. — Извади сателитния си телефон. — Ще се опитам да повикам помощ.

Качи се по стълбата, излезе навън и възседна рибата като необязден кон в морето. Натисна копчето за бързо набиране на командир Пулман — най-близкия съюзник, който можеше да им помогне.

Докато установяваше връзка през криптираните канали, ниско над тях прелетя голям сив самолет. Грей се загледа в него и го разпозна — Пулмановият „Посейдон“, появил се сякаш по телепатия.

Самолетът продължи напред, носейки се ниско над морето — после се издигна, изхвърляйки дълга черна тръба, към която беше прикрепен червен парашут. Грей разпозна оръжието.