Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Нюмън чак сега пусна клаксона. Рязко изви волана и гумите пронизително изпищяха. Намали, когато премина един остър завой, следван от тясна уличка. Изабел продължаваше да командва, а лабиринтът от мрачни улици сякаш нямаше край. Изведнъж, без предупреждение, къщите изчезнаха и те се озоваха в края на града, на един безлюден път, водещ през полето. Ледената мъгла също бе останала зад тях в Бордо.
— Далеч ли сме от Аркашон?
— Ще стигнем преди разсъмване — отвърна Изабел.
— Налага се.
Нюмън беше на края на силите си, изтощен от двете безкрайни пътувания. А го чакаше още шофирането до езерото, където трябваше да посрещне хеликоптера от Лазал. После щеше да се върне в Ланд, за да вземе със себе си свидетелката Мартина — старицата, която събираше дръвца по плажа. Дали щеше да издържи? А ако се случеше нещо непредвидено, дали рефлексите му нямаше да му изневерят?
45.
Париж. Министерството на вътрешните работи. И тук изтощението и непрекъснатото напрежение си казваха думата. Туийд, небръснат и с леки торбички под очите, седеше зад бюрото си, когато влезе Навар. Идваше от спешно заседание на кабинета. Лазал нервно крачеше из стаята, недоспал като всички останали. Кулман, настанил се в коженото кресло, изглеждаше спокоен и готов за действие.
— Някакви новини? — попита Навар и седна на бюрото на Туийд.
— Цял полк камиони на CRS пътуват към Бордо. Може би вече са пристигнали в града. Ще паркират край префектурата — отвърна Лазал.
— Психологически трик — тихо додаде Туийд.
— Психологически?
— Камионите са празни — обясни Лазал. — Освен шофьора има само още един човек — пак в кабината. Ще докладват незабавно на Дьо Форж за пристигането им. Стискам палци да го вдигнат от леглото и да съсипят съня му.
— Добре де, а с какво ще транспортираме силите на CRS, когато се стигне до последния удар? — бързо попита Навар.
— На всички летища и площадки за кацане около Париж съм разположил армада от хеликоптери. Когато нападнем, ще ги ударим по въздуха.
— Идеята ми харесва — одобри Навар. — Записах за телевизията обръщение към нацията. Напомних на гражданите, че цивилната власт стои по-високо от военната във всяка демократична държава.
— Министрите знаят ли за това? — попита разтревожен Лазал.
Навар се усмихна:
— Не. Луи Жанин, нашият предан министър на отбраната, щеше веднага да предупреди Дьо Форж. Имам чувството, че последното сражение ще започне съвсем скоро. — Той извади от джоба си касета и я подаде на Лазал. — Това е запис на обръщението ми към народа на Франция. Заключете го в сейфа си на „Рю де Сосайе“. И, моля ви, останете на разположение тук или там. Щабът ви се намира съвсем близо.
— Кога очаквате да започне Дьо Форж? — попита Кулман.
— Подозирам, че вече е започнал. Генерал Масон одобри началото на онези опасни военни маневри — учение с цел отблъскването на нахлуващите войски на фиктивен военен диктатор, — в случая той е генерал Али. Току-що разбрах, че първите моторизирани патрули на Дьо Форж са стигнали до Ангулем.
— Доста на север от Бордо и по-близо до Париж — отбеляза Туийд.
— Точно така. А сега, господа, моля да ме извините. Искам да открадна няколко часа сън.
Всички решиха, че имат нужда от същото, и оставиха Туийд сам. Той разтвори картата и погледна къде точно се намира Ангулем. Поклати глава и започна да сгъва картата, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Моника от Парк Кресънт — и тя не се отделяше от бюрото си в тези ранни часове на утрото.
— Хауърд се върна от Щатите — каза му тя. — Иска да се консултира с теб възможно най-скоро. Току-що се е срещнал с министър-председателя.
— Предай му, че ще хвана първия сутрешен самолет. Но го предупреди, че ще се върна в Париж преди края на деня.
— Той май имаше предвид нещо друго.
— Няма да го има, щом се видим. Ти просто потвърди пристигането ми. Докато съм в Англия, ще се опитам да прескоча и до Олдбърг. Ще се върна в Лондон навреме, за да хвана самолета за Париж.
— Коя кола ще използвате?
— Моя форд — ескорт. Незабележим, но много надежден. Опитай се да разбереш къде се намира в момента лорд Дейн Доулиш и неговият катамаран „Стоманеният лешояд“. Обърни се за помощ към Хийткоут от пристанището на Харуич.
— Вече се сетих за него. Ще ви чакам.
Туийд навъсено затвори телефона. Хауърд беше директорът, единственият му началник в Тайната разузнавателна служба.
Защо искаше толкова спешно да разговаря с него? Какво ли си бяха казали с новия министър-председател — човек, известен с непоклатимите си становища? Туийд беше говорил с него, преди да отпътува за Париж. Премиерът го бе изслушал и се беше съгласил за огромното значение на тази мисия.