Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Аз да не съм някой страхливец — отсече Роб. — ЗВС разчитат на мен. Никой друг не е подготвен в момента.
— Никой не е готов — точка. Виж какво, нямам нищо против рисковете. Шиз, аз съм скитничка, Бриндъл. Винаги съм живяла на, ръба на пресметнатия риск. Но това си е чисто самоубийство. Нищо не предвещава успех.
— Виж, нямам намерение да зачерквам всички надежди. Не разбираш ли, че ако допуснем взаимно изтребване между хора и хидроги, всичко ще стане на пух и прах? — Той се опита да я разнежи с усмивка. — Добре, съгласен съм, че това е най-безопасният план.
— Защо трябваше да си ти? Не искам да те загубя — каза тя, но се овладя.
Баща й беше строг надзирател, който не си позволяваше нежности, а майка си помнеше едва-едва. Компания й правеха братята й, но и Джес, и Рос бяха много по-големи и в това мъжко обкръжение тя бе принудена да защитава правата си със зъби и нокти.
През тази нощ с Роб, към когото наистина не бе безразлична, тя се ужаси. Отправи му глупави обвинения, но той не се засегна. Вместо това я прегърна и я погали. След това се любиха едновременно нежно и отчаяно. Беше един от най-прекрасните мигове, които бяха прекарвали заедно.
На сутринта часовникът зазвъня твърде рано и двамата светкавично навлякоха униформите и застанаха на работните си места. Без да си кажат дума и непоколебими в решението си да не се сбогуват…
В площадката за излитане инженерите и сержантите по полети заизбутваха любопитните войници назад.
— Оставете човека да си поеме въздух. Трябва да заеме мястото си в новия си просторен апартамент.
— Покажи им кои сме, Бриндъл — изкрещя някой.
Преди да влезе в звънеца, Роб докосна с пръсти челото си в безмълвен признателен поздрав, предназначен единствено за Тасия. Тя премигна от неочаквано бликналата влага в очите й.
В този момент, без да обръща внимание на войниците, Росия закуцука към люка, понесъл саксията с фиданката си в една ръка.
— Почакай, подполковник. Искам да ти дам нещо. — Той подложи шепа под фиданката и една клонка с листа падна в нея като по команда. — Ти не си зелен жрец и не можеш да го използваш за връзка… но се надявам, че все пак може да ти помогне.
Роб взе клончето и го погледна с недоумение.
— Като маслиново клонче ли да го занеса?
Жрецът повдигна рамене.
— Може би. А може и да ти дари спокойствие. Кой може да знае на какво е способна световната гора?
Роб мушна клонката в нагръдния джоб на униформата си като в бутониера.
— Благодаря.
Свършил работата си, зеленият жрец се оттегли към станцията си, преди да го е повикал генералът.
— Пригответе посланическия кораб за излитане — извика главният сержант.
— Готов за потапяне в сауната — отвърна Роб.
От мостика по интеркома се чу гласът на генерал Ланиан:
— Подполковник Бриндъл, постъпката ви е изключително смела. Не сме искали тази война и си заслужава да търсим докрай мирното решение на конфликта. Опитай се да налееш малко разум в главите на тези хидроги, момче.
Войниците отново се разкрещяха, а двама инженери заключиха тежкия люк, след което балансираха вътрешното налягане и провериха целостта на корпуса за последен път. Посланическият кораб се търкулна през спускателната камера и изскочи от площадката като метално яйце.
Гласът на Ланиан отекна по интеркома:
— Обявявам повишена бойна готовност за целия флот. Всички офицери да заемат позиции на бойните си кораби. Да не им позволим отново да ни хванат по долни гащи.
Всички се втурнаха към станциите си. С натежало, но непоколебимо сърце Тасия се покатери на малка совалка, която я откара заедно с още трима офицери на мантата й.
— Продължавам спускането без никакви проблеми — предаде Роб. Целият боен флот притаи дъх да чуе съобщението му. — Атмосферата става по-плътна и температурата се повишава. Увеличава се скоростта на вятъра. — Той неочаквано изсумтя и всички доловиха неистовия вой на вятъра. — Все едно да се опитваш да застанеш неподвижно върху пумпал.
Бойният флот вече бе на зададените позиции. Десет форсирани дреднаута и петдесет крайцера манта — дузина, от които автоматизирани и управлявани от новите бойни компита — чакаха над планетата.
Тасия зае мястото си.
— Усили канала на подполковник Бриндъл, за да го чуваме всички.
— Все още никакъв контакт, макар че изпращам стандартното съобщение на всички честоти — обади се Бриндъл. — Виждам вихрушка от цветове сред плътните газове. Почти нищо друго. — Чуха се припуквания от атмосферните смущения, докато той продължаваше да се спуска през враждебната среда. — Наистина се мятам във всички посоки. Нямаше ли хора, които обичат да се хвърлят с бурета във водопади? Нещо такова е и при мен.