Тъмната сила
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмната сила». Краткое содержание книги:
— Какво? — Хан вдигна глава, видя табелката и се обърна изненадано към Люк: — Гледай ти! Затова ли го избра?
Люк поклати глава:
— Не знам. Вероятно. Оставих се Силата да ме води.
— Хан, Люк — намеси се внезапно Уедж. — Към нас се приближават кораби.
Люк усети как сърцето му подскочи.
— Къде са?
— В посока две, десет, точка, двайсет, едно. Модел… ескортираща фрегата.
Люк въздъхна облекчено.
— Свържи се с тях — заповяда той. — Кажи им, че вече сме тук.
— Всъщност те вече ми се обаждат — отвърна Уедж. — Задръж така, ще те включа пряко.
— …Соло, говори капитан Виргилио от ескортираща фрегата „Куенфис“ — прозвуча нов глас от предавателя на Хан. — Чувате ли ме?
— Тук Соло — отвърна Хан. — Намирам се на борда на крайцера „Катана“ от флотата на Старата република …
— Капитан Соло, с голямо съжаление трябва да ви информирам, че вие и останалите от групата сте арестувани — прекъсна го Виргилио. — Веднага се върнете на собствения си кораб и се пригответе да се прехвърлите при нас.
Думите на капитан Виргилио и последвалата слисана тишина отекнаха гръмко на командната наблюдателна палуба на мостика на „Куенфис“. Седнал зад командното табло, Фейлия отправи подигравателна усмивка към Лея, по-малко арогантна — към Карде и след това погледна отново към следите на далечните изтребители.
— Изглежда, не ви взимат насериозно, капитане — каза той по интеркома. — Може би, като извадите изтребителите, ще ги убедите, че не се шегуваме.
— Слушам, съветник — отвърна отсечено Виргилио и Лея напрегна слух за следа от негодувание в гласа му.
Повечето познати й капитани на бойни кораби много биха се ядосали от това, че им заповядва цивилен, особено с такъв незначителен военен опит. Но пък Фейлия едва ли би избрал „Куенфис“ за тази операция, ако Виргилио не беше един от най-верните му поддръжници. Той просто искаше за пореден път да й покаже кой командва тук.
— Изтребители, излитане!
Чу се вой на двигатели и двата ескадрона изтребители напуснаха кораба.
— Капитан Соло, тук капитан Виргилио. Моля отговорете.
— Капитане, тук командир на Червения ескадрон Уедж Антил — обади се Уедж. — Позволете да попитам на какво основание сме арестувани?
— Дайте на мен, капитане — намеси се Фейлия и включи предавателя на контролното табло. — Говори съветник Фейлия, командир Антил. Не съм сигурен дали знаете, но капитан Соло не е упълномощен да провежда тази операция.
— Съжалявам, съветник — отвърна Уедж. — Не ви разбирам. Ние получихме заповеди от съветник Лея Органа Соло.
— А моите заповеди идват право от Мон Мотма — отвърна ботанецът, — така че трябва да се подчините…
— Можете ли да го докажете?
Фейлия изглеждаше изненадан:
— Заповедта е пред мен, командир — каза той. — Можете да я прочетете веднага щом се качите на борда.
— Командир, в момента няма никакво значение, кой е издал заповедта — намеси се Виргилио с доловимо раздразнение в гласа. — Като по-висш офицер ви заповядвам да доведете ескадрона си на моя кораб.
Настана напрегнато мълчание. Лея хвърли поглед към Карде, седнал пред таблото за наблюдение. Но той гледаше с безизразно лице през прозрачните мехурчета на илюминатора. Вероятно си мислеше за последния път, когато е бил тук.
— А какво ще стане, ако откажа? — попита най-накрая Уедж.
— Недей, Уедж — намеси се Хан. — Не си струва да рискуваш военен съд. Подчини се, на нас вече не си ни нужен. Радвам се, че се чухме, Фейлия.
Прозвуча изщракване и връзката прекъсна.
— Соло! — излая Фейлия и се надвеси над предавателя, като че ли това щеше да му помогне нещо. — Соло? — обърна се и изгледа Лея. — Ела тук! — заповяда той и включи предавателя. — Искам да се свържа с него.
Лея поклати глава:
— Съжалявам, съветник. Когато е в такова състояние, Хан не слуша никого.
Козината на ботанеца се раздвижи нервно:
— Ще ви помоля още веднъж, съветник. Ако откажете…
Не успя да довърши заплахата си. В ъгълчето на периферното зрение на Лея нещо проблесна, тя се обърна към илюминатора и в този миг на „Куенфис“ се разнесе сигнал за тревога.
— Какво! — извика Фейлия, подскочи от креслото и се огледа трескаво на всички страни.
— Имперски звезден разрушител — надвика виещите сирени Карде. — И както изглежда, идва право насам.
— Имаме си компания, водач — извика един от пилотите на Червения ескадрон, като надвика шума на сирените на „Куенфис“ по предавателя. — Звезден разрушител, координати едно, седем, осем, точка, осемдесет и шест.
— Прието — отвърна Уедж, прекъсна полета си за пресрещане на излетелите от „Куенфис“ изтребители и се завъртя на сто и осемдесет градуса. Звездният разрушител се движеше право срещу „Куенфис“, между тях лежаха само неподвижните кораби от флотата „Катана“. — Люк? — извика той.