Тъмната сила
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмната сила». Краткое содержание книги:
— До два часа ще са напуснали Корускант — обеща Органа Соло.
— Добре — кимна контрабандистът. Чертите на лицето му се изостриха: — Остава само още един въпрос. Искам да разбереш, че в случая действам ръководен само от два пределно ясни мотива. Първият е да се отблагодаря на брат ти, че рискува живота си, като помогна на Мара да ме спаси, а вторият — да се отърва от Империята, като премахна основната причина, заради която ме преследват. Това е всичко. Що се отнася до войната и вътрешната ви политика, моята организация ще остане напълно неутрална. Ясно ли е?
Органа Соло кимна.
— Напълно.
— Добре. В такъв случай най-добре е да тръгваш. Флотата е доста далеч и бих искал да имаме колкото може по- голяма преднина пред Фейлия.
— Съгласна съм — Органа Соло погледна Мара: — Хайде, Мара. Ще те заведа на кораба ти.
Предавателят до леглото на Уедж Антил забръмча. Той изръмжа, протегна ръка в тъмното и се опита да намери копчето.
— Оставете ме поне за малко на мира — помоли той. — Все още живея по часовите пояси на Андо.
— Уедж, аз съм, Люк — обади се познат глас. — Съжалявам, но се нуждая от услуга. Можеш ли да забъркаш хората си в малко неприятности?
— Че кога не сме имали неприятности? — отвърна Уедж и се разсъни напълно. — Каква е работата?
— Събери пилотите си и ще се срещнем на космодрума след един час — отвърна Люк. — В петнайсети хангар. Докопали сме едно старо транспортно корито, което би трябвало да побере всичките ви изтребители.
— Значи дълго пътуване, така ли?
— За няколко дни — отговори Люк. — Засега не мога да ти кажа повече.
— Ти си шефът — отвърна Уедж. — Там ще сме след час.
— Ще те чакам. Благодаря.
Уедж изключи предавателя и се изтърколи от леглото. Усещаше познатото гъделичкане на старата тръпка. През десетте години с бунтовниците и Новата република бе участвал в какви ли не операции, полети и битки. Но най- интересните мисии, запечатани в паметта му, сякаш винаги бяха с Люк Скайуокър. Не можеше да си го обясни защо е така, вероятно джедаите имаха талант за това.
Беше му дошло до гуша от политиката на Корускант и подновяването на непрекъснатите имперски нападения срещу територията на Новата република. Една промяна щеше да му се отрази добре. Включи осветлението, извади от гардероба чиста туника и се облече.
Постът на Лея гарантираше, че няма да имат никакви проблеми да излетят посред нощ от Корускант. Но товарен кораб с дванайсет изтребителя не излиташе всеки ден и щеше да предизвика доста приказки и предположения, които най-накрая щяха да стигнат до ушите на някой от поддръжниците на Фейлия.
На сутринта той наистина знаеше всичко.
— Вашите действия са много повече от проява на вътрешнополитически разкол — развика се той срещу Лея, а козината му се люшкаше като младо жито на мощно торнадо. — Те са изцяло в разрез със законите и дори граничат с предателство.
— Не бих била толкова крайна в оценките си — каза Мон Мотма. Но и тя изглеждаше доста разтревожена. — Защо го направи, Лея?
— Защото аз я помолих — обади се спокойно Карде. — И тъй като флотата „Катана“ технически още не е под юрисдикцията на Новата република, не виждам как някакви свързани с нея действия могат да бъдат тълкувани като незаконни.
— по-късно ще ти обясня правната страна на нещата, господин контрабандист — каза кисело Фейлия. — Сега трябва да вземем мерки да предотвратим сериозна заплаха за сигурността на Новата република. Мон Мотма, настоявам да издадете заповед за задържането на Соло и Скайуокър.
Дори Мон Мотма сякаш се стъписа от думите му:
— Заповед за задържане?
— Те знаят къде е флотата „Катана“ — извика ботанецът. — Нито един от тяхната група не е бил упълномощен да разполага с тази информация. Трябва да бъдат изолирани, докато цялата флота изцяло премине във владение на Новата република.
— Изобщо не е необходимо — намеси се Лея и погледна мрачно към Карде. — Хан и Люк са разполагали с поверителна информация и преди…
— Тук не става въпрос за миналото — прекъсна я Фейлия. — Това се случва сега и е факт, че те не са били упълномощени — козината му се разлюля яростно: — При тези обстоятелства мисля, че най-добре ще е лично да поема контрола над тази операция.
Лея погледна към Карде и видя собствената си мисъл отразена върху лицето му. Ако Фейлия успееше сам да върне флотата „Катана“…
— Добре сте дошли да дойдете с нас, съветник — обърна се към него Карде. — Двамата със съветник Органа ще бъдем поласкани от компанията ви.
На ботанеца му трябваше една секунда, за да разбере значението на думите.
— Какви ги говорите? — избухна той. — Никой не ви е упълномощавал да търсите флотата.