Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Не съм, разбира се — разпери ръце Джак. — Дори нямам представа как се разбрали къде живея…
— Бели боклуци от тоя сорт ме плашат — призна след кратко колебание Уорън.
— Мен също — кимна Джак. — Русият с пожарникарската униформа спомена за някаква милиция, наричаща себе си Арийска народна армия… В понеделник чух същото име от един агент на ФБР, който търсеше сведения за тази армия. Ти чувал ли си я?
— Никога — поклати глава Уорън.
— Което ме принуждава да те попитам защо тогава ги пусна да си вървят? Защо не ги предадохме на полицията? Дори ФБР би се заинтересувало от тях…
— Шокиран си, защото живееш в друг свят — въздъхна Уорън. — Няма значение, че обитаваш тоя апартамент… Очевидно нямаш никакво понятие от банди и гангстерски войни. Като ги пуснах, аз мислех единствено за хората от квартала, а не за полицията или ФБР. Не исках да ги наранявам не защото ми пука за тях, разбираш ли? Виждам, че са боклуци и си правя съответните изводи. Такива като тях се връщат и тогава става страшно. Единственият начин да не го сторят е този, до който прибягнах преди малко. Нещо като „живей, но остави и другите да живеят“…
— Явно ще трябва да се доверя на твоя опит — кимна с въздишка Джак.
— Страхувам се, че нямаш друг избор — отвърна младежът, помълча малко и смени темата: — Какво ще кажеш за малко стрелба в коша? Още ли ти се играе?
— Повече от всякога — кимна Джак и бавно се изправи. — Но не мога да ти обещая ефективност, тъй като усещам краката си доста гумени…
Уорън награби оръжията и излезе на стълбището. Джак заключи и го последва.
— Благодаря ти, че пак се оказа там, където трябва — промърмори той. — Вече за втори път го правиш и май идва моят ред…
— Е, тогава вече ще настане голям ташак! — изсмя се без да иска Уорън.
Джак натисна звънеца на Лори и се обърна да помаха на Дебра Енглър. Любопитната съседка му отвърна с преднамерено затръшване на открехнатата врата. Капачето на шпионката леко звънна и той размърда пръсти пред невидимото око на Лори. След това се въоръжи с търпение, тъй като свалянето на многобройните резета изискваше време.
Въпреки скандала с Пол, младата жена беше в отлично настроение. Прегърна ентусиазирано Джак, после го помоли да почака и изчезна в спалнята да си вземе часовника и бижутата. Том Втори се заувива около краката му и той се наведе да го погали.
— Надявам се, че си взел такси, както ми обеща — подвикна през отворената врата Лори.
— Не съм — отвърна Джак. Главата й се появи в процепа.
— Нали обеща!
— Докара ме Уорън — поясни Джак. — Поканих го да вечеря с нас… Надявам се, че няма да възразиш.
— Няма, разбира се — кимна младата жена. — И Натали ли ще дойде?
— Не, само Уорън — поклати глава Джак. — Честно казано, той се самопокани… Днес следобед ми се случиха сериозни неприятности. Малко след като се чухме по телефона…
— Какво е станало? — загрижено попита Лори и излезе от спалнята. Познаваше го добре и знаеше, че няма току-така да използва словосъчетанието „сериозни неприятности“.
— Ако използвам терминологията на Уорън, един наказателен отряд на Арийската народна армия за малко не ми видя сметката…
— Какво говориш, за Бога?! — зяпна Лори.
Той й разказа накратко за събитията в апартамента му. Когато стигна до описание на оръжията и навременната поява на Уорън, тя тихо простена и сложи ръка пред устата си.
— Господи! Каква е причината за такъв рейд?! Искам да кажа, че аз бях тази, която аутопсира Брад Касиди — ако това има някаква връзка, разбира се… Не мога да се сетя за друга връзка с тази така наречена Арийска народна армия…
— Мисля, че Брад Касиди няма нищо общо — поклати глава Джак. — Просто защото аз нямам нищо общо с него. Ако трябва да бъда откровен, може би е замесен Пол Сътърленд…
Лицето на Лори изведнъж пребледня. Напълни дробовете си с въздух, после бавно го изпусна. Чертите й се разкривиха от ужас.
— Не бързай! — спря я Джак. — Нямам никакви доказателства, че това е така. Просто не се сещам за нищо друго, което… Хей, повярвай ми! Непрекъснато си мисля за това, което стана… Искам да си подготвена за всякакъв развой на събитията.
— Казвай какво имаш предвид! — тръсна глава Лори.
Джак й разказа за трите български автомата, конфискувани от Уорън. После й напомни за заплахите на Пол, отправени същия следобед помълча известно време и сви рамене:
— Това е всичко. Знам, че е несигурно, но…
Лори се тръшна на един стол в стил „Арт деко“ и скри лице между дланите си.
— Хей — докосна я по рамото Джак. — Не забравяй, че всичко това са само предположения!