Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Кърт рязко се обърна, но замръзна при вида на дулото, насочено в гърдите му. Непознатите бяха въоръжени с картечни пистолети „Тек“.
— Хич не си и помисляй! — изръмжа Уорън и се прицели в главата му.
В продължение на един безкраен миг никой в помещението не помръдваше.
— Хей, Плюнка — наруши тишината Уорън. — Прибери пистолета и автомата!
Плюнката се плъзна напред, вдигнал оръжието си. Първо прибра пистолета на Кърт, който пусна в джоба си, а след това и автомата от ръцете на Карл.
— А сега всички до стената! — размаха пистолета си Уорън.
Кърт се забави, на лицето му се изписа злобна гримаса.
— Хей! — втренчи се в него чернокожият младеж. — Или изпълняваш заповедта, или се превръщаш в спомен! Разбираш ли за какво става въпрос?
— Съжалявам, капитане — обади се с треперещ глас Стив. — Но те изскочиха направо отникъде!
— Млък! — изрева Уорън. — Това да не ви е рап-купон!
Кърт бавно пристъпи към стената, ръцете му предизвикателно останаха на кръста.
— Плюнка, обискирай ги!
Младежът остави пистолетите и се подчини. Претърси непознатите за скрито оръжие, не откри нищо и се оттегли.
— Окей, обърнете се — заповяда Уорън.
Нападателите се подчиниха. Изключение направи Стив, който беше вцепенен от ужас. Върху лицата на останалите бавно се появи досадата.
— Не знам откъде сте, бели боклуци, нито пък ме интересува! — изръмжа заплашително Уорън. — Но тук, в тоя квартал, няма място за вас! Засега ще задържа малкия ви арсенал и това ще бъде всичко. Никой никого няма да трепе!
— Извинявай, Уорън — обади се Джак. — Но аз мисля, че трябва да повикаме полицията…
— Млъквай! — изгледа го свирепо младежът. Заповедта му беше почти толкова категорична, колкото онази преди малко, насочена към Стив.
Джак сви рамене и се дръпна встрани. Познаваше Уорън достатъчно добре, за да знае кога е ядосан.
— Сега си вземате белите задници, товарите ги на бричката си и изчезвате! — разпореди се със заплашителен тон младежът. — И гледайте да не се мяркате насам, защото тогава ще започне големия купон! Хайде, изчезвайте! И никакви въпроси!
— Хей, Уорън… — започна Джак.
Уорън рязко се завъртя и заби показалец в гърдите му.
— Казах ти да мълчиш! — извика извън себе си той.
Джак се дръпна. Никога не беше виждал младежа толкова ядосан.
— Флаш! — понижи с една октава гласа си Уорън. — Двамата с Плюнката ще придружите тези бели боклуци до колата им, а аз ще си поговоря с док…
Групата мълчаливо се изниза по посока на стълбището. Уорън се обърна и впи пламтящ поглед в лицето на Джак. После прехвърли картечния пистолет в лявата си ръка, а с дясната започна да го блъсна в рамото. Принуден да отстъпва крачка по крачка, Джак скоро се озова пред дивана. Един последен удар и той тежко се строполи на износеното седалище.
— Какво ти става, бе док? — надвеси се над него Уорън. — Почти две години не беше правил подобни проблеми и аз реших, че си се оправил… И какво се получава тази вечер? — От устата на младежа излетя тежка въздишка: — Май наистина си трън в задника, независимо в коя махала живееш… Знаеш ли това?
— Съжалявам — промърмори Джак.
— Не знам дали съжаленията ти ще бъдат достатъчни, ако някое от момчетата го застрелят — поклати глава Уорън. — За какво те преследват тези бели боклуци? Като им гледам калашниците стигам до заключението, че са имали сериозни намерения… Мамка им! Знаеш ли колко народ можеше да пострада, ако бяха започнали да ръсят с автоматите си из квартала?
— Това калашници ли бяха? — ококори се Джак.
— Ти да не мислиш, че се шегувам? — втренчи се в него Уорън.
— Къде са произведени?
— Това пък що за въпрос е? — сви рамене младежът. — Много важно къде са произведени!
— Важно е, особено ако са произведени в България — държеше на своето Джак.
Уорън му отправи един втренчен поглед, после пристъпи към стената и взе в ръце автомата на Карл, оставен там от Плюнката. Огледа го около затвора и кратко кимна с глава:
— Наистина са български. Но какво от това?
— Не съм много сигурен, но това може да има връзка с новия приятел на Лори — промърмори Джак.
— Лошо — въздъхна Уорън. — Вие с Лори се скарахте, така ли?
— Не съвсем — отвърна Джак. — Мисля, че тази история е на път да приключи, но по-добре да ти разкажа всичко…
Сбито му предаде историята около Пол Сътърленд, включително следобедния си сблъсък с него. Спомена, че Пол го е заплашил, а Лори е била доста загрижена заради бизнеса му с български автомати „Калашников“.
Уорън мълчаливо слушаше, гневът му очевидно започваше да се топи.
— Предполагам изобщо не си допускал, че този наказателен взвод ще се появи в апартамента ти — подхвърли той.