Шутът на кралицата

Тъй като не знаех какво може да каже един изгубен човек, преди да изчезне, никога не спях повече от няколко часа всяка нощ, събуждайки се стреснато при всеки звук пред вратата, като мислех, че са дошли да ме отведат. Започнах да сънувам деня, в който бяха дошли да отведат майка ми, и измъчвана от детинския си ужас за нея и страховете за самата себе си, бях в окаяно състояние.

Не беше така с принцеса Елизабет. Тя все едно никога не беше чувала за Джон Дий. Живееше живота си в двора с присъщия на Тюдорите блясък, от който сега можеше да се възползва, разхождаше се в градината, хранеше се в голямата зала, присъстваше на литургията, седнала зад сестра си, и винаги, абсолютно винаги, срещаше погледа на краля с неизречено обещание.

Страстта им един към друг огряваше двора. Горещото чувство беше почти осезаемо. Всеки можеше да види как, щом тя влезе в стаята, той се напряга като хрътка, чула ловджийския рог. Когато той минеше зад стола й, тя неволно потръпваше, сякаш самият въздух между тях бе погалил тила й. Когато се срещнеха случайно в галерията, стояха на три крачки един от друг, сякаш никой от тях не се осмеляваше да се приближи, и се заобикаляха един друг, движейки се в една посока, а после в друга, сякаш танц под звуците на музика, която чуваха само те. Ако тя обърнеше глава настрани, той гледаше към тила й, към перлата, поклащаща се от ухото й, сякаш никога преди не беше виждал такова нещо. Когато той обърнеше глава, тя крадешком хвърляше поглед към профила му, а устните й се разтваряха в лека въздишка, докато го гледаше. Когато й помагаше да слезе от седлото на коня си, той я притискаше към себе си, след като кракът й бе докоснал земята, а когато я пуснеше, и двамата трепереха.

Те не си разменяха и дума, която кралицата да не може да чуе, нямаше ласки, които някой би могъл да види. Обикновената близост на всекидневния живот беше достатъчна да възпламени и двамата: ръцете му върху талията й, нейните ръце на рамото му по време на танц, мигът, в който стояха близо един до друг, гледайки се в очите. Нямаше съмнение, че тази жена ще избегне всяко наказание, докато този крал управляваше страната. Той почти не можеше да я изпусне от поглед, не беше твърде вероятно да я изпрати в Тауър.

Кралицата бе принудена да гледа всичко това. Кралицата, отслабнала дотолкова, че беше направо мършава, с плосък корем, трябваше да гледа как по-малката й сестра призовава краля само с едно повдигане на оскубаната си вежда. Кралицата трябваше да гледа как мъжът, когото все още страстно обичаше, сега бе изцяло отдаден на друга жена, и тази жена, Елизабет, нежеланата сестра, която беше откраднала бащата на Мери, сега прелъстяваше съпруга й.