Пентаграм

Срещнаха се в бар „Стоп кадър“, който се намираше почти в средата между колосалните здания на кинокорпорациите „Биоскоп“2 и „Синемà виртуалитè“3. Това място бе считано за „демаркационната зона“ между непримиримите конкуренти и там можеха да се срещнат както прима-статисти от „Биоскоп“, така и виртуализатори от „Синемà“. Публиката тук идваше със скромното намерение да поотпусне нерви след тежките трудодни в кинозанаята на чашка „молоко“4, в което, разбира се, нямаше очакваните наркотици, а леки еуфоранти, които те карат да гледаш на света оптимистично и с лек примес на ирония.

Навярно повечето двойки, насядали край масичките, се бяха събрали тук и по свои мъжко-женски причини, но това едва ли можеше да се каже за новодошлите. Той прилягаше на всичките си петдесет години, висок и кокалест, с леко оплешивяващ изглед на наследствен неудачник, но в очите му тлееше нещо нетипично за тая порода – топлота и загриженост към другите, каквато могат да си позволят само силните хора. Тя бе на не повече от двадесет, средна на ръст и набита, с прави черти на лицето, които излъчваха неженска твърдост и енергия. Запознаха се във форума на „Биоскоп“, където прима-статистите обменяха опит и споделяха проблеми, свързани с адаптацията след Ролите. Форумът бе закрит за външна публика – достъп получаваха само тези, които са одобрени за изпълнение на роли в „Биоскоп“ – тоест са били харесани като физически подходящи за образите, сключили договор за временно отдаване на тялото си за Роля. Това на практика означаваше да легнат в апаратурите за психоскулптура и върху предишната им личност да бъде записана „ролевата програма“ – ново „аз“, съчинено от писатели, сценаристи и психолози – сложна система от лъжливи спомени, навързани в такава цялост, която би могла да издържи няколкото месеца живот на героя, докато траят снимките със скрити камери. После опитни монтажисти да направят колаж от заснетата в реално време житейска съдба и това да се превърне в концентрирано кинодействие, годно да обикаля киносалоните и ТВ екраните по света. Накрая да легнат отново в апаратурите и да получат обратно стария си живот, подобрен с немалък хонорар.