Пентаграм
- Автор: Славов Атанас П.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пентаграм». Краткое содержание книги:
на лицето
Атанас Петков Славов
Лицето е родено в Бургас в семейство на нормални граждани. От малък е забелязан да се занимава с фантастика и други вредни за общественото спокойствие дейности. Има опасната амбиция да създава клубове, в които събира себеподобни. Пише и рисува неугодни на Системата текстове и картини, където поставя под съмнение статуквото в името на някакво въображаемо общочовешко и хуманно бъдеще. Зад граница е забелязан да получава разни награди от съмнителни организации, като Eurocon, Соцкон, World SF, Writers of the Future и други подобни. Диагностициран е с психозата, че действията му имат някакво отношение към бъдещето. Като резултат от тази мания е предизвикал и продължава да предизвиква появата на сборници и периодични издания, в които дава трибуна на други като него.
Заключение:
Наблюдаваният субект несъмнено е вреден за социалното храносмилане и демонстрира невъзторжено отношение към Системата. Препоръчва се елиминиране, но може да се остави на естествено отпадане поради икономически или възрастови причини.
Аналитик на ОБОР: Игрек Хиксов
(Отдел за борба с организираната реалност)
И набра кода, изобразен на банерчето. Начинът, по който се появи Третия крак, беше такъв, че Сит не можеше да има никакви съмнения кой виртуален субект е насреща му. Не му се спомняше за преговорите – толкова оплетени и мъчителни бяха, но накрая му стана ясно – предлагаха му нов вид временно клониране, по-точно да му направят пълен биодвойник, който след като си изпълни задачата, се реинтегрира обратно в оригинала, като спомените и на двете разклонения на аз-а се сливаха в едно. Не успя да разбере как точно го правят, но и много-много не се опитваше. Важното бе, че тая телесна шизофрения му даваше възможността да си създаде абсолютно алиби. И то по много прост начин. Нощта преди финалния гейм щеше да има голям банкет при Аранжора, където щяха да бъдат всички значими фигури на Тоталния европолски геймплей. И той, като настоящ шампион, щеше да танцува със съпругата на Аранжора пред очите на всички, докато другото му аз убива копеленцето Джипси. Каквито и доказателства да представеха следствените органи, включително и видеокадри как извършва убийството, всичко щеше да бъде прието като постановка на конкурентите да го натопят – не можеха да игнорират показанията на най-важните хора в управата на Европолис, нали? Трябваше само да реши кой от Двамата да Го направи и естествено облагодетелстван беше оригиналът – за копието оставаха банкетът и мазните приказки с височайшата съпруга!
И сега, докато Сит се промъкваше през защитите на Джипси, отпечатваше загадъчната си усмивка върху записите на охранителните му камери (а за ченгетата това щеше да е най-сигурното доказателство, че имат работа с убиец, маскиран като Сит), в този сублимен момент неговият двойник навярно извършваше онези смешни движения, така популярни в приличното общество, и изразяваше възторзи към двойната гуша на достолепната дама, както го бяха обмислили предварително. После трябваше да излезе на огромната мраморна веранда пред банкетната зала и да изчака истинския Сит. В момента, в който се окажеха на половин метър един от друг, щеше да се задейства механизмът на реинтеграцията и те отново щяха да се превърнат в един-единствен Сит – безспорният шампион и на новия Тотален геймплей на Европолис!
Когато Сит нахлу в стаята, копеленцето Джипси просто спеше. Тъпакът бе намалил до крайност звуковите сигнализации на сигналната система и просто нищичко не беше чул! Сит бе разочарован, той очакваше борба, съпротива, а от леглото го гледаха две уплашени очи на хлапе, което дори не си е и помисляло да става мъж. И най-смешното – Джипси наистина беше от цигански произход, но сега силно мургавото му лице бе побеляло. Гледаше го едновременно и с недоверие, и с разбиране, но като че ли се готвеше нещо да възрази.
Сит не го изчака. Стреля. Пръстът му привично натисна спусъка, макар той за пръв път да беше на истинско оръжие, но автоматизмът на милионите изстрели, извършени във виртуалитето, си каза своето. Не се случи нищо ефектно – нито плющящ звук, нито кървавочервен гейзер, просто на челото на Джипси се появи неравномерна дупка и лицето му доби изражение на обиден тийнейджър, на когото са откраднали скейта. За кратко. Миг след това там нямаше никакви изражения.
Сит се обърна и излезе от стаята, като внимателно затвори вратата. Слезе по пожарното стълбище и напусна сградата. Всички тези движения беше намислил предварително и сега ги извършваше. Не пропусна нито едно. Прекоси тъмния парк и вече си представяше късия път към балната зала, където ще се слее със своя биодвойник. Без да знае защо, вдигна глава и видя звездите. Веднага в абсолютно празното пространство на ума му се появи фразата „Каква прекрасна нощ за Убиване!“.
Кой? Защо?
Двата въпроса като оловни капки паднаха върху повърхността на неподвижната му душа и я взривиха. За наносекунда разбра всичко. Онова, което бе възприел като Третия крак, всъщност е било Психохакер. Той чрез хипнопрограма е кракнал рационалната му съпротива и е инсталирал в съзнанието му въображаемата технология на биодвойника. Сега отлично разбираше, че тя е невъзможна и няма да бъде възможна. Оттам нататък всичките му действия на убиец с желязно алиби са били всъщност самоубийство. И това го е направил Флеш. С едно движение той е отстранил и двамата си по-силни конкуренти.