Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
След като затвори, Артър се обърна към прозореца и се загледа в реката. Имаше усещането, че се дави в тъмните й води. Екзекуция. Мислите му се насочиха към последиците за Роми, но сърцето му остава потънало в скръб за него самия. Медиите едва ли щяха да уловят този нюанс, но той разбра посланието на съда. Съдиите смятаха, че е раздухал историята на Ерно, без да прояви задължителната доза здрав скептицизъм. От един служебен защитник се очакваше умереност, която, изглежда, смятаха, че е пропуснал да прояви. И той осъзна, че това е така. Много добре разбираше, че в последно време се е оставил да бъде тласкан от страстите си. Роми Гандолф бе успял да му покаже, че тези страсти имат място и в закона. Но появилият се за миг лъч светлина предстоеше да бъде угасен окончателно.
Лари мразеше журналистиката. Вярно, имаше няколко репортери, с които се разбираше добре, но се отнасяше с подозрение към тяхната професия. Тези хора не виждаха пламъците, не усещаха горещината, но се напъваха да разкажат на всекиго за пожара. Точно затова му достави огромно удоволствие да види как Мюриъл се разправя с тях днес.
Пресрумът на прокуратурата бе някогашна зала за съвещания на съдебното жури. Стената в дъното бе боядисана в електриково синьо — предпочитан фон за снимки — и имаше издигнат подиум. Точно под микрофона бе поставен гербът на околията, изработен от пластмаса вместо от месинг, за да се избегне дразнещото очите отражение от инсталираните високо под тавана мощни осветителни тела. Застанала под ярката им светлина, Мюриъл изглеждаше спокойна и любезна, но едновременно с това властна. Тя представи хората, с които бе дошла, споменавайки специално Лари, после сдържано похвали постановлението на Апелативния съд на Съединените щати и възхвали може би бавния, но прецизен ход на съдебния процес. След което заяви, че както била споменавала от месеци, било крайно време да се отиде към екзекуцията на Роми Гандолф. Няколко от репортерите пожелаха да коментира разказа на Ерно, но тя ги препрати към постановлението на съда. Напомни, че проблемът е Гандолф, а не Ерно. Катерицата беше осъден и сега съдът недвусмислено бе заявил, че присъдата е справедлива. Трима анонимни съдии на няколко преки от тук се бяха превърнали в най-добрите нейни защитници.
Когато прожекторите над главите им угаснаха, Лари разхлаби вратовръзката си. Шефът му стисна ръка, после Лари размени няколко шеговити фрази с Керъл и Молто. Мюриъл го чакаше да излязат заедно и рамо до рамо двамата прекосиха мраморното фоайе на кметството, където по това време на деня не можеше да се разминеш. В тълпата изглеждаше съвсем естествено, когато тя го хвана под ръка.
— Лари, ти свърши голяма работа по този случай. Съжалявам, че той ни причини толкова киселини това лято, но това е положението.
Той я попита какво следва нататък и тя му описа различните юридически гранати, които Артър или приемникът му можеха да опитат. Всички те нямало да избухнат.
— Артър оттегля ли се от случая? — поинтересува се Лари.
— Това зависи само от него. Съдът определено му дава възможност за това.
— Артър не е такъв. Той никога няма да се примири.
— Може би — съгласи се тя.
— Е… — каза Лари и се обърна към нея, задавен от напиращите в него емоции. Тълпи хаотично носещи се адвокати, забързани да заведат различни документи, и групи излизащи да обядват служители ги заобикаляха от всички посоки.
— Мисля, време е да се сбогуваме.
— Едва ли, Лари — засмя се тя.
— Така ли?
— Ще трябва доста да се потрудиш, за да избягаш отново от живота ми, моето момче. Обади ми се. Трябва да го отпразнуваме. Наистина… — Тя вдигна ръце и го прегърна. Като майстор в показната страна на нещата — умение задължително за хора, явяващи се в съдебна зала, — го направи с нужната доза стерилна сдържаност. За хората край тях жестът едва ли щеше да изглежда като нещо повече от довиждане между уважаващи се колеги. Но докосналото се за миг до него тяло разказваше друга история. — Ще чакам да ми звъннеш — прошепна тя и го пусна. После се отдалечи и дори кокетно махна с ръка през рамо — първият и единствен жест, който някой би могъл да интерпретира като флирт. Лари бе получавал сигналите й от известно време, но това бе първият миг, когато се убеди, че ги разчита вярно.