Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Бележка на автора
За писателя завършването на романа само по себе си е цел. Като читател обаче, за мен този момент е само начало на едно пътуване. Независимо дали разказват за рицарите тамплиери, квантовата механика или клонирането на ДНК на динозавър, най-добрите художествени произведения винаги са ме карали да се стремя да науча повече.
В случай че тази книга ви е оказала подобно въздействие, ви предлагам следното:
Основната встъпителна теза на книгата, че в Амазония е съществувал клон на цивилизацията на маите, разбира се, е художествена измислица. Няма данни, че маите са стигнали толкова на юг. Както професор Макартър отбелязва в началото на книгата, „Маи в Амазония?! Съмнявам се“. Решението ми да развия сюжета там беше чисто литературно, за да отделя племето холокуа колкото може по-далече от класическата цивилизация на маите, както и да пратя групата от НИИ колкото може по-далече от модерната цивилизация.
От друга страна, цитираните в романа легенди се базират на маянския текст „Попол Вух“. Тази невероятна творба разказва маянската версия за Сътворението, за начина, по който са създадени светът и човечеството, и за усилията на двама герои да направят този свят безопасен. Тя съдържа невероятни художествени образи, увлекателни приключения и светоглед, който е едновременно много различен и изненадващо подобен на нашия.
В дните преди конкистадорите навярно е имало много преписи на „Попол Вух“. За съжаление масовото изгаряне на маянски книги е лишило историята не само от всичките йероглифни версии на този текст, но и от хиляди други текстове, скици и блестящи произведения.
Жалко е, че знаем толкова малко за тази някога силна и многолика цивилизация. Още по-жалко е, че за това унищожение до голяма степен са виновни духовници. И все пак тъкмо духовник ни е дал онзи „Попол Вух“, който познаваме днес. Отец Франсиско Хименес записал текста между 1701 и 1703 година въз основа или на по-древен документ, или на устно изпълнение, както на киче, така и на испански. Неговият ръкопис се съхранява и до днес в чикагската библиотека „Нюбери“.
През годините са правени много преводи на „Попол Вух“. Три от тях ми се сториха особено интересни: издадената през 1954 г. „Книга на Народа: Попол Вух“ в превод на Делиа Гьоц и Силвейнъс Гризуолд Морли, кратко и лаконично четиво; преводът на Алън Дж. Кристънсън „Попол Вух: Свещената книга на маите“, публикуван през 2003 г., който съдържа богата историческа информация и дори обяснения на произхода на конкретни термини и концепции; и преводът на Денис Тедлок „Попол Вух: маянската книга за зората на живота и величието на богове и царе“. Последният не е толкова четиво, колкото разказ от устата на жив свидетел на събитията. Съветвам всеки, който се интересува от тази част от историята, да прочете някой от тях.
С навлизането ни в новия век сме все още силно зависими от горива, открити през предишните две столетия, което не е много по-различно от това да се налага да използваме сметала и пачи пера. Но какво ще ги замени? Може ли ядреният синтез наистина да се превърне в източник на енергия? Предполагам, че ще трябва да почакаме и да видим. Големият проект, както се описва в тази книга, е ITER, съфинансиран от повечето държави в Г-20. Макар че се превежда от латински като „пътят“, съкращението всъщност означава International Thermonuclear Experimental Reactor — Международен термоядрен експериментален реактор. Това е наистина мащабен експеримент, чудовище с тегло 23 000 тона, високо трийсет метра. Можете да научите повече на официалния уебсайт на проекта http://www.iter.org.
Що се отнася до студения ядрен синтез, той си остава загадка. В известен смисъл тази концепция се е превърнала в научен вампир, който постоянно се възражда. Отхвърлена като измама през 1989-а, тя отново се появи на сцената през 90-те години на миналия век, когато инвеститори и учени рискуваха да се опитат да разработят технологията. И след като нищо не се получи, тя отново потъна в забвение.
Но въпреки това може би още е жива. В момента с нея се занимават уважавани лаборатории, които съобщават за огромни количества енергия, неутрони и дори следи от тритий, което може да се дължи единствено на ядрена реакция. Дори онези, които я смятат за безсмислено разхищение на усилия, са готови да прегледат данните, преди да произнесат присъдата си. Кой знае, някой предприемач може да измисли начин да освети целия свят.
И ще е крайно време. Според едно неотдавнашно проучване на ООН, до 2050 година населението на Земята ще достигне най-малко девет милиарда души. Без нови енергийни източници и огромни усилия за ограничаване и рециклиране, какво ще стане с нашата атмосфера, с места като Амазония? Какво ще стане с моретата, експлоатирани до почти пълно унищожаване на рибата и пълни с пластмасови боклуци? Не можем да продължаваме по досегашния път. Ако не го променим, накрая ще паднем от ръба на скалата. И ако способността на човека да се приспособява все пак осигури неговото оцеляване, кой знае как ще изглеждат хората през XXXI век? Както професор Макартър казва в края на тази книга, в известен смисъл ние създаваме свят, който е много по-подходящ за други форми на живот, отколкото за собствения ни вид.