Кралят-воин

Бях прехвърлил щаба си през реката и той се придвижваше с нас, много близо до предните линии. Бях заповядал да вдигат шатрата ми на първото удобно място и от време на време си позволявах да се измия набързо или да отдъхна за час. Понякога намирах Кимея вътре задрямала и се стараех да не я безпокоя. На два пъти се срещнахме будни и и двата пъти правихме страстна, изпълнена с ярост любов, за да се убедим, че още сме живи и че съществува нещо отвъд тази война на живот и смърт.

Сражавахме се денем и нощем, нощем бе най-зловещо, защото прочутата газ на Никиас продължаваше да гори, само че понякога изригваше през процепите в уличната настилка или подпалваше някоя обезлюдена сграда.

Воювахме не само с обичайно войнишко оръжие, но и с огън, палехме сгради, пълни с упорити защитници, пълнехме бутилки с масло, затъквахме гърлото с парцал, запалвахме го и мятахме огнената бутилка по вражеската позиция. В по-долните квартали сапьорите изпомпваха речна вода към мазетата, още пълни с противници. Или погребвахме с пръст цели позиции, за да не хабим човешки живот с превземането им.

Не ни беше останало време за строеж на обсадни машини, но намерихме няколко в един голям складов двор. Това ни осигури мангонели и балисти и намали броя на жертвите. Други намерихме в един военен музей. Бяха изложени по-скоро заради красотата на дърворезбата и украсите, но след като подменихме кожените връзки, въжетата и изгнилото дърво, заработиха също толкова ефикасно като по-младите си братовчеди.

Сграда след сграда, улица след улица, каре след каре настъпвахме с бой към центъра на града.