Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Отпуска се назад в стола. На лицето му се прокрадва усмивка.
— На няколко пъти ми беше трудно да се държа на дистанция, докато слушах баща ви. Фантастичният му свят е толкова богат структурно и в същото време така идиличен… Той е като средновековен магьосник на словото, който говори за своя рай. Конструирал го е като роман — роман, в който се изпълняват най-съкровените му желания. По-голяма част от хората се превъплъщават в героите от филмите, книгите или телевизията, но той си изгражда собствен фантастичен свят. Не знам дали някога ще бъде възможно за него да се откаже напълно от него, а и не съм сигурен, че трябва да стане точно така.
Чудя се дали да попитам. Но този човек е психиатър, плаща му се за това.
— Доктор Делибро, знам как ще ви прозвучи въпросът ми, но каква е вероятността татко да е попаднал в някакво друго измерение на времето или да е преминал в друг паралелен свят и наистина да изживява всичко това?
Делибро ме поглежда внимателно. Вече съжалявам за въпроса си. С едно изречение унищожих доверието му, доколкото съм го имал.
— Знам, трудно е да се повярва, че е съчинил всичко това. Имам странното усещане, че той дръпва някаква завеса и ми дава възможност да надникна в нещо видимо и познато, реално за него.
Млъква, вглежда се във върховете на пръстите си.
— Но ние не можем да работим въз основа на тази хипотеза, господин Тремънт. Ако искаме да помогнем, трябва да се придържаме към това, което знаем. По отношение на неговия проблем в момента не е от голямо значение дали това е само сън, рожба на въображението му, или резултат от някакво необяснимо изкривяване на времето. Да не превръщаме баща ви в още един Брайди Мърфи?
Поглежда ме и се усмихва. Прав е.
— Ето как виждам нещата: първото нещо, което трябва да установим, е какво толкова не е наред в живота му, че да се нуждае от сътворяването на друг свят.
Бързо стига до същността на проблема. Опитвам се да не разкривам много.
— Първо, не бях сигурен дали това не е една краткотрайна самоизмама, предизвикана от травмата от преживяванията му в болницата, комата му и страха от рака. Споделял ли е с вас ужаса си от рака? Той фактически превъплъщава тази болест в конкретни образи на границата на патологичното. Произлизам от семейство на католици и разпознавам някои от неговите проекции като Злото, Дявола. Той персонифицира рака като враг, съсредоточил усилията си в неговото отстраняване, в унищожаване на всичко и всички, които обича.
О, татко доста се е разбъбрил. Този Делибро е наистина добър, след като го е предразположил да говори на тази тема.
— Сега обаче съм убеден, че неговият нереален свят съществува от дълго време, може би от трийсет години или повече. Превърнал се е в главен извор на личния му свят, който е бил напълно изолиран от действителността. Това е много опасно, господин Тремънт; учудвам се как изобщо е могъл да живее нормално. Не е чудно, че заболяването на съпругата му, шокът от операцията, откъсването му от средата, съобщението, че е болен от рак, са станали причина за оттеглянето му в неговия „друг“ свят.
Започвам да се безпокоя за това, че татко е останал сам навън. Не съм забравил внезапните му изчезвания.
— Баща ви е изключителен човек. Едва ли ще се намери някой над седемдесетте с такива младежки качества, интерес и любопитство към света наоколо. Срещам се с много възрастни хора и знам, че до известна степен старостта представлява закостенялост, загуба на жизнеността, интереса и чувството за хумор. Но за баща ви това не се отнася. Най-много ми се иска да разбера какво го е принудило да сътвори този свой фантастичен свят. С какво го е отблъснал реалният му живот?
— Докторе, бих желал да се срещнете с майка. Мисля, че разговорът с нея ще ви помогне да разберете татко по-добре.