Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Друг звукозапис? Разбирам — каза О’Конъл и раздразнението му изведнъж отстъпи място на любопитство. — Знам, мистър Гарити, че в някои случаи видеокасетите съдържат повече от един звукозапис.
— Невъзможно — възмутено възкликна Стюарт Камбъл. — Това е нелепо. Представих ви оригиналната касета, а на нея има само един звукозапис.
— Сигурен ли сте, мистър Камбъл? — попита О’Конъл. — Смятате ли се за експерт по електроника?
— Не, милорд, но…
— В такъв случай съм твърде любопитен да видя и чуя този запис. Продължавайте, мистър Гарити.
Майкъл подаде касетата на Джей, който пристъпи напред и я зареди във видеокасетофона. Натисна бутона и докато се връщаше към масата, на екрана оживяха същите образи.
„Юро Еър“ 1020, в полет
— Положението се подобрява, Крейг — каза Аластър след поредните трескави изчисления, когато слязоха на девет хиляди и триста метра.
— Слава богу!
— Още не сме се измъкнали, но по моя преценка ще стигнем до Галуей със запас от около седемстотин килограма гориво, тоест… за час и десет минути.
— Значи ветровете се задържаха?
Аластър кимна.
— Дотук добре. Проблемът ще е с времето в Галуей. Там имат апаратура за кацане по прибори, но е паднала гъста мъгла.
— Галуей е край морето, нали?
— Да, на брега на едноименния залив. Мъглата идва откъм морето.
— Ако се наложи, ще наближим на минимална височина.
— Трябва да вземем решение, преди да сме слезли под шейсет метра.
— Разбрано — каза Крейг. — При необходимост ще слезем и до нулата, стига да сме точно на осевата линия. Прилагаме категория AAA. Ще използваме и двата автопилота, насочваме се по прибори, ти управляваш захода, а аз поемам кацането.
— За да не объркам нещо, ако пистата не се вижда, нали?
— Със запас от седемстотин килограма няма да ни остане гориво за повторение. Имаме само един опит.
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
Джей Райнхарт натисна бутона и от телевизора долетя гласът на Джон Харис, примесен с някакво неясно шумолене. Отначало думите изглеждаха същите, но постепенно станаха съвсем различни, макар че картината се повтаряше.
— Добре, Бари, докъде стигнахме? Готови ли сме?
— Е, сър — започна друг глас, по-близък до микрофона и поради това по-силен, — готови сме, но ще е… скъпичко.
— Колко… искат?
— Те искат един милион долара.
— … че вече дадох съгласие.
— Да, господин президент. Помня инструкциите.
— А сега, Бари… да ти задам най-важния въпрос. Поддават ли се на контрол тези хора?
— Да, сър.
— Абсолютно ли си сигурен, че разбират… заповеди да няма прекомерна употреба на сила… абсолютно никакво насилие извън необходимия минимум за унищожаване на фабриката?
— Разбират, сър.
— Аз съм… разтревожен… пострадат невинни цивилни. Не ме интересува колко свидетели ще останат. Не желая работниците да пострадат, освен… престрелка или нещо подобно.
— Разбирам, сър.
Стюарт Камбъл тръсна глава и смаяно вдигна ръце, после се обърна към своя екип, но никой не можеше да му даде обяснение.
На екрана президентът въздъхна и скръсти ръце. Главата му все още не се виждаше.
— … да действаш.
— Очакваме във фабриката и склада да има около шейсет-седемдесет души и част от тях ще бъдат цивилни.
— Работниците ли? — попита президентът.
— Да, сър. Отвън има тежковъоръжена охрана и по-голямата част от стрелбата ще бъде там. Ако наемем тази групировка — тези наемници, бивши бойци от „Сендеро Луминосо“ и перуанската армия — ако ги наемем, те ще могат бързо да неутрализират съпротивата и после да изведат всички от фабриката, преди да я взривят.
— Милорд! — възкликна Камбъл, но О’Конъл му махна да млъкне, без да откъсва очи от екрана.
— Седнете, ако обичате, мистър Камбъл.
На екрана вървяха все същите кадри. Скритата камера върху сакото на Ренълдс се вдигна заедно с него, докато той пристъпваше към камината. После се завъртя и показа президента в края на кабинета.
— Сър — раздаде се гласът на Ренълдс, — тези момчета са опитни. Ще свършат работата без излишни въпроси и стриктно ще изпълняват заповедите.