Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Напротив, ще спечелим много, ако избегнем демонстрацията на записа — прошепна Джей.
— Мистър Гарити! — повиши глас съдия О’Конъл.
— Да, милорд — сепна се Майкъл.
— Ще бъдете ли така добър да се присъедините към нас, или предпочитате да излезете вън на сладка приказка със своя клиент, за да не нарушавате хода на заседанието?
— Милорд, моля за извинение. Това е американският адвокат Джей Райнхарт, който представлява интересите на мистър Харис, и вярвам, че е допустимо да разговарям тихо с него, нали?
— Точно така, тихо, мистър Гарити! Не обичам шушукане в моя съд. Имам остър слух, сър. Отдалеч чувам това отвратително шушу-мушу и няма да го търпя!
— Да, милорд.
— Продължавайте, мистър Камбъл — нареди О’Конъл.
Джей знаеше колко е опасно да оспорват твърдението на Камбъл, че заповедта за арест е основателна. Камбъл веднага щеше да извади видеозаписа, който според него доказваше, че срещу Харис има солидни улики, оправдаващи издаването на разрешение за арест и заповед за екстрадиране в Лима.
Но ако Майкъл не оспореше обвиненията, разрешението щеше да бъде издадено почти автоматично. Това бе същински параграф 22 и снощи двамата го обсъдиха най-подробно.
В този момент Майкъл Гарити се изправи.
— Милорд, моля да ми дадете думата.
— Говорете, мистър Гарити — каза съдията.
— Благодаря, милорд. Мистър Камбъл твърди, че перуанската международна заповед за арест на бивш американски президент е валидна само защото е минала по нормалния правен ред в Перу. Аз казвам, че нашият съд трябва да има пълна юрисдикция над простия и жизненоважен въпрос: дали международната заповед се основава на реални, разумни и достоверни обвинения от първа ръка? Дали обвиненията не са фалшифицирани, както твърдим ние? Ами ако заповедта е издадена неоснователно само защото перуанското правителство е оказало незаконен натиск върху съдията? Ако има дори и най-малка възможност да се окаже така, милорд, вие трябва да поискате доказателство, че обвиненията са нещо повече от фантазия, и това доказателство трябва да бъде неоспоримо.
Съдия О’Конъл изсумтя презрително и се приведе към Майкъл.
— Майкъл Гарити, макар и претоварен с работа, аз харесвам добрата цветиста фраза, но говорете по същество, на простичък английски език.
— Точно това се опитвам да сторя, милорд.
— Не ви се удава.
— Тогава ще опитам отново — отвърна Майкъл. — Милорд, преди да даде разрешение за арест, съдът трябва да разгледа доказателства, без да разчита на международната заповед.
— Добре! — заяви саркастично О’Конъл. — Видяхте ли? Ако се постараете, можете да говорите по същество. Чудесно. Вие призовавате мистър Камбъл да предяви достоверно доказателство, че заповедта от Интерпол е основателна, и напълно ви подкрепям. Мистър Камбъл, какви доказателства биха оправдали издаването на ирландска заповед за арест и екстрадиране, ако не броим факта, че някакъв неизвестен перуански съдия иска да прибере президента Харис?
Стюарт Камбъл се изправи с изящен жест и високата му фигура надвисна над масата. Той съобщи за видеозаписа, описа кога и как е направен, после представи клетвената декларация на Бари Ренълдс заедно със справка през чии ръце е минала касетата и какви мерки са били взети за нейното съхранение.
Докато Камбъл говореше и сътрудниците му представяха документите, Джей трескаво драскаше бележки и ги подаваше на Майкъл Гарити. По някое време усети вибрацията на клетъчния си телефон, но нямаше време да отговори. Нови вибрации му подсказаха, че е оставено съобщение. Щеше да го провери по-късно.
Майкъл, моля те да възразиш!!! Записът е направен незаконно.
Клетвената декларация само потвърждава, че Ренълдс се е заклел, но не е никакво доказателство!
Той иска съдията да приеме идеята, че технологията за подобен запис е съществувала по онова време. За това трябва мнение на експерт! Не знаем дали е съществувала, а доказателството е негово задължение.
Майкъл оспорваше всеки документ, но съдията неизменно отхвърляше възраженията му.
— Седнете, мистър Гарити! — кресна най-сетне О’Конъл. — Ще приема всеки един документ, който изглежда истински, а после ще реша дали да го смятам за такъв. Не искам да чувам повече възражения по този повод.