Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Вдигна глава и установи, че се усмихва. Вървя омиротворен по пътя може би около час, макар да беше изгубил представа за времето. Вечерта остана светла, докато вървеше край нивите с различни очертания и дърветата, израсли ту в редица, ту сами или на групи, според това къде случайността бе отвяла семената им.
Пътят се спусна надолу и зави и Стивън се озова в малко село. Две момчета си играеха на голяма поляна до една канавка, която отделяше тревата от пътя. Стивън влезе в кръчмата отсреща, която приличаше повече на гостна в частен дом. Раздразнителен старец го попита какво иска. Донесе му бира, налята от невидимо буре в задната стая; заедно с нея му подаде и по-малка чаша, пълна с някаква канелена напитка. Стивън изнесе двете чаши навън, седна на една пейка край поляната и се загледа в момчетата, които играеха, докато слънцето най-накрая не залезе и не блесна бледата луна.
Стивън пристигна обратно във Франция ден по-рано, за да може да гостува на Жан в Амиен. Прехвърлянето му в бригадния щаб се отложи с две седмици и междувременно той трябваше да се върне при ротата си на фронта. Стори му се, че завръщането му към войната ще е по-леко, ако прекара една нощ във Франция, преди да тръгне към мястото, където Грей го беше разквартирувал.
Гарата в Амиен за него беше като местна забележителност, макар това да му се струваше странно, защото едва за трети път слизаше тук. Първият път доведе до необикновени и невиждани дотогава последствия, същото можеше да се каже и за втория. Третия път със сигурност нямаше да види Изабел; може би вече не го очакваха нови драми и обрати. Поне така се надяваше.
Жан беше решила да му се довери и той й беше благодарен за това. Нямаше нужда да го прави, но отношението й издаваше великодушие и въображение. Освен ако не го правеше от съжаление. Откри, че му е трудно да прецени какви чувства събужда у хората сега, но дори Жан да проявяваше просто състрадание към недодялания войник, той нямаше да го отхвърли. Тя беше мила жена. Чудеше се защо не се е омъжила: сигурно беше на трийсет и осем или трийсет и девет, вече почти твърде възрастна, за да има деца.
Изпрати й телеграма от Булон и дочака отговор. Тя му пишеше, че ще се радва да го види вечерта, по всяко време.
Тръгна през града с очукания си войнишки куфар. Беше облякъл една от новите си ризи, които купи в Лондон, както и ново бельо. Доколкото можеше да прецени, въшките, които го бяха тормозили, бяха унищожени в огъня, в който изгори старите си дрехи в Норфолк. Когато на връщане мина през ул. „Ливърпул“, помоли бръснаря да му махне мустаците. Когато пристигна на бул. „Канж“, почти беше започнал да се чувства отново млад.
Прекоси площада с кафенето, в което беше срещнал Жан, и стигна до малката къща, в която тя живееше преди с Изабел. Позвъни. Докато чакаше, се опита да си спомни как изглежда Жан, но в ума му не изникна никакъв образ.
— Влезте, мосю. — Жан протегна ръка.
Стивън отново се озова в скромния коридор, който този път му се стори по-ярко осветен. Жан отвори вратата вдясно и го покани във всекидневната. Тя имаше лъскав дървен под и кръгла маса, върху която беше поставена стъклена ваза с фрезии. От двете страни на мраморната камина имаше по едно кресло.
— Уморен ли сте от пътуването?
— Не, никак. Чувствам се много добре.
Стивън седна на стола, който Жан му посочи, и вдигна очи към нея. Сега си спомни бледата й кожа и чертите на лицето й, които излъчваха сила; когато ги гледаше, се чувстваше спокоен. Разположението на очите й и извивката на главата й от време на време му напомняха за Изабел, за някаква импулсивна природа, която беше укротена от сдържаното поведение на Жан.
— Тя ме предупреди, че обичате да се взирате в хората — каза тя.
Стивън се извини.