Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Докато продължаваше да трака напред по пътя си, влакът сякаш съживи някакъв ритъм дълбоко в паметта му. Задряма в ъгъла, после се стресна, защото сънува, че се намира в селцето от детството му в Линкълншир. Разбра, че е заспал, просто бе сънувал, че се събужда. И се озова в хамбар в някакво равно бледо поле, през което минаваше влак. Събуди се втори път, обзет от страх, и се опита да не заспива; но отново откри, че само е сънувал събуждането си.
Всеки път, когато очите му се отваряха, се опитваше да стане, да се откъсне от плюшената седалка в купето, но краката му бяха прекалено натежали и той се плъзгаше отново в съня, така както бе видял един мъж да се свлича по дъските в окопа към отходната яма, в която най-накрая се удави.
Накрая успя да издебне един от миговете на пробуждане и да се изправи с мъка на крака. Застана до прозореца и се загледа в полята.
Трябваха му няколко минути, за да се убеди, че не сънува. Усещането не беше по-различно от няколкото пъти, в които се беше заблудил, че е буден, но после бе открил, че все още спи и сънува.
Постепенно мозъкът му се проясни. Стискаше здраво рамката на прозореца и дишаше тежко. Усещането за дезориентация започна да намалява.
„Уморен съм, помисли си той, докато вадеше цигара. И тялото ми, и умът ми са уморени, точно както каза Грей. Вероятно той или някой от неговите австрийски лекари могат да ми обяснят любопитната поредица от халюцинации.“
Оправи си униформата и приглади косата си там, където се беше разрошила от съня. Дръпна вратата на купето и тръгна по люлеещия се коридор към вагон-ресторанта. Сервитьорът се приближи, клатушкайки се по пътеката с менюто.
Стивън беше изненадан от богатия избор. От години не беше виждал такова разнообразие. Поръча си бульон, морски език и пудинг с месо и бъбреци. Сервитьорът му подаде винената листа. Джобовете му бяха пълни с английски банкноти, които беше получил срещу фиша за заплатата си. Поръча си най-скъпото вино, което струваше шест шилинга бутилката.
Сервитьорът закръжи около него с черпак, пълен с топла супа, който изсипа в чинията с монограм, но след като приключи с това действие, по бялата покривка остана дълга кафява следа. На Стивън супата му се стори прекалено силна, за да му е вкусна; пресният телешки бульон и подправките го объркаха. В Амиен нито беше обядвал, нито вечерял и небцето му беше свикнало с фабричен пудинг със сладко от сливи и ябълки, мляно говеждо в консерва, бисквити и от време на време по някое парче кейк, пратено от Англия на Грей или Уиър.
Тънките филета морски език бяха покрити с фина мрежа от жилки и месото им беше прекалено деликатно за вкуса му. Сервитьорът наля според етикета два сантиметра вино в кристалната чаша. Стивън го изгълта на един дъх и му каза да налива още. Докато чакаше пудинга, пийна порядъчно. Вкусът му се стори завладяващ. Сякаш в главата му се случваха множество малки експлозии от аромат и цвят. Не беше вкусвал вино от шест месеца, при това тогава пи някакво тръпчиво бяло вино без етикет. Остави чашата. Водата на фронта имаше вкус на вода, когато идваше с порциона, или на нещо по-лошо, ако се процеждаше от кратерите на снарядите; чаят миришеше на бензин заради тубите, в които го доставяха. Но докато пиеше това вино, му се струваше, че поглъща самата сложна същност на Франция — не непрогледния ад на Пикардия, а някое по-старо пасторално място, където все още имаше надежда.
Очевидно беше дори по-уморен, отколкото бе предполагал. Изяде колкото можа от пудинга. Пропусна десерта и изпуши една цигара с кафето. Когато стигна до Кингс Лин, се прехвърли на линията, минаваща покрай брега на Норфолк към Шерингам — мястото, което Уиър му беше препоръчал. Докато малката композиция напредваше натам, той установи, че пътуването подлага на изпитание търпението му. Искаше му се да е навън, да диша чистия спокоен въздух; копнееше за странноприемница с меко легло. На следващата спирка, в някакво село на име Бърнам Маркет, той свали куфара си от полицата за багаж и скочи на перона. Влезе в селото, разполовено от главния път, от двете страни на който се виждаха добре поддържани морави. Повечето къщи наоколо бяха строени през XVIII век — изглеждаха просторни, но скромни. Сред тях се виждаха няколко магазинчета, включително и аптека, бакалия и дюкян, където се продаваха конски такъми.