Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— И няма да ми кажеш истината, дори сега?

Елизабет скръцна с челюст и погледът ѝ замръзна.

— Това са нови престъпления, Едуард — повтори тя. — Тук не си давал клетва. Скъпоценната ти амнистия е за всичко, което е ставало преди. Не я нарушаваш.

Едуард извърна поглед, налегна го тъга.

— Много добре. Ще отида там, наистина. Ще чуя обвиненията им срещу Уорик и собствения ми брат — той пое бавно въздух и тя се отдръпна, щом видя как гневът напира в него. — Но нищо повече от това не обещавам.

— Това е достатъчно — рече тя, изведнъж отчаяно търсеща да запълни бездната, която се разкри помежду им. Притисна устните си към неговите със сълзи и целувки. — След като чуеш какво разправят те, можеш да арестуваш предателите. Може би тогава ще ги видим да свършват така, както заслужават.

Едуард изтрая целувките, но чувстваше студенина помежду им. Тя не му се беше доверила и той не можеше съвсем да си спомни как я беше гледал преди пленничеството си. Сети се за един момент от живота си — беше оставил едно куче, а после, месеци по-късно, се беше завърнал. Животното си изглеждаше както преди, но някак си бе различно — в миризмата му, в усещането за козината му при пипане. Отне време, докато си възвърнат лекотата на старите им отношения и докато това не се случи, все му се струваше, че е друго куче. Може би това не бе нещо, което да обсъжда с Елизабет, макар че се чувстваше почти по същия начин. Смъртта на баща ѝ я беше направила по-корава или пък бе унищожила някаква мекота, която преди смяташе за даденост.

Остави я със сълзи в очите, макар да не знаеше дали са от облекчение, или пък от тъга. Отиде до конюшните и се смръщи, щом видя, че брат ѝ Антъни го чака с приготвен за езда кон. Счупената му китка беше зараснала още преди месеци. Както с Елизабет, така и с него Едуард не успя да възвърне лекотата в отношенията им, макар да подозираше, че причината е същата. Той също за известно време бе загубил ума си, след като убиха баща му. Сигурно не беше изненадващо, че Удвилови станаха по-коравосърдечни и изпълнени с горчивина заради смъртта на родствениците си.