Битката при Верил [bg]

— Ваше Величество! — викна Миранда, втурвайки се към трона.

Избликът от затворилия се портал го бе поразил изцяло — възрастният монарх се бе превил настрани върху трона. Девойката изтича до него. Трябваха й само няколко секунди, за да го върне в съзнание, но излекуването му бе съвсем различна работа. Д’каронската магия се отличаваше с коварна, почти отровна същина. Увиваше се около душата и оставаше там дълго след като раните бъдеха отстранени.

— Достатъчно. Остави ме — каза кралят.

— Вие сте моят крал, няма да позволя да умрете — заяви момичето.

— Погрижи се за града. Заслужават малкото време, което можеш да им спечелиш — рече особата, избутвайки Миранда.

— Градът е добре. Не мисля, че срутихме и една сграда — обади се Айви с леко разочарование в гласа. — Улиците са разчистени. Май Подронието разчиства остатъка. И Дийкън, предполагам. Не зная, пропуснах по-голямата част.

— Пак е без значение. Вече всичко свърши. Може би предшествениците ми са смятали, че спасяват кралството. Бях още момче, когато узнах истината, че те притежават цялата власт. Кралството престана да бъде наше в мига, в който едно от тези неща пое цветовете на севера. Знаех, че не мога да ги върна, можех единствено да забавя ужасната реализация, която щеше да сполети хората ми. Никога не бих си помислил, че предавам света.

— Не се движете, Ваше Величество. Вън от опасност сте, но трябва да си почивате — каза Миранда.

— Ваше Величество… Ваше Величество! Не съм крал, аз съм просто човек. Името ми, кралството, родът ми е почернен завинаги — гневно изрече той, захвърляйки короната си на земята.

— Губим време. Трябва да открием и убием генералите, докато Багу е все още ранен — настоя Етер.

— Генералите не са от значение. Пясъкът изтече. Порталът е отворен. Те успяха, а вие се провалихте — промърмори особата.

— Портал? — попита девойката.

— Светът ни е в техните ръце… Да, светът ни е в техните ръце — неясно изрече кралят.

— Отворен е портал? Къде? — ахна Миранда.

— Аз май знам! Облаците на север бяха осветени. Трябва да е това, нали? — рече Айви, радваща се да бъде полезна.

— Да вървим! Порталът трябва да бъде затворен! — каза момичето. — Но какво ще правим с краля?

— Вървете! Зад тези стени все още са останали неколцина, които ще ме защитават — отвърна той.