![Ези печели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/2/ezi-pecheli-bg-download.jpg)
Ези печели [bg]
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-887-9
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези печели [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма да кажа нито дума повече, докато не видя подписа ти. Не съм забравил, че при последната ни сделка се озовах зад решетките.
— В такъв случай, Дъглас, ще се наложи да долетиш до Южна Франция и да донесеш договора.
Алекс пристигна в «Марлиав» десет минути по-рано и почна да прави някакви сметки на обратната страна на менюто. След малко дойде Ана и той стана и я целуна.
— Честита годишнина, скъпа.
— Благодаря. И ето ти трудния въпрос — каза Ана, докато сядаха на любимата им маса в ъгъла. — От колко години сме женени? Това ли опитваше да сметнеш на менюто?
За щастие г-ца Робинс му беше припомнила точно преди да тръгне насам.
— От тринайсет, но щяха да са четиринайсет, ако Лорънс не ми беше оставил своите петдесет процента от банката.
— Е, заслужи си още една година живот — каза Ана и попита уж изненадано: — Какво е това?
— Отвори го и ще разбереш.
— Подозирам, че и за теб ще е толкова изненада, колкото и за мен.
Алекс се разсмя.
— Ще се престоря, че вече съм го виждал.
Ана бавно развърза червената лента, махна хартията, вдигна капака и погледна малката елегантна светлосива чанта «Клое», едновременно практична и стилна.
— Веднага щом я видях си помислих, че е идеална за теб — каза Алекс.
— Тоест измисли си го току-що — отвърна Ана и се наведе над масата да го целуне отново. — Гледай да не забравиш да благодариш на Памела от мое име.
Оберкелнерът дойде до масата им.
— Знам точно какво искам, Франсоа — каза Ана. — Салата «Ница» и дувърски език.
— За мен същото — каза Алекс. — Взех достатъчно решения за днес.
— Смея ли да попитам какви?
— В момента не мога да кажа много, защото може да се окаже или пълна загуба на време, или най-голямата сделка, на която съм попадал.
— Кога ще знаеш кое от двете е?
— Другата седмица по това време, предполагам. Тогава трябва да съм се върнал от Ленинград.
— Но нали винаги казваше, че при никакви обстоятелства няма да се върнеш в Русия и особено в Ленинград?
— Рискът е пресметнат — каза Алекс. — Мисля обаче, че спокойно можем да предположим, че след всички тези години Поляков вече е пенсионер.
— Майка ти веднъж ми каза, че офицерите от КГБ никога не се пенсионират. Какво е нейното мнение?
— Каза, че няма да се успокои, докато лично не присъства на погребението му. Но когато й обещах, че ще се видя с вуйчо Коля, ще разбера как са останалите роднини и ще посетя гроба на татко, с неохота се съгласи.
— Не искам да отиваш — тихо рече Ана. — Нека иде Джейк Колман. Бива го в сделките също като теб.
— Може би, но руснаците винаги очакват да си имат вземане-даване с главния. Между другото, в самолета има свободно място, ако искаш да дойдеш.
— Не, благодаря. Най-малкото защото имам откриване в сряда.
— Името познато ли ми е? — попита Алекс, доволен, че сменят темата.
— Робърт Индиана.
— О, да, харесвам нещата му. Жалко, че ще пропусна откриването.
— Изложбата ще продължи достатъчно, за да я видиш, когато се върнеш. Ако се върнеш.
— Нещата не са чак толкова зле, скъпа. Е, мога ли да разбера какъв е моят подарък за годишнината? — попита Алекс с надеждата да разведри атмосферата. — Защото не виждам пакет.
— Беше прекалено голям, за да го мъкна със себе си — отвърна Ана. — Бронз метър и осемдесет на метър и осемдесет от Индиана, наречен LOVE.
Тя нарисува творбата на гърба на менюто:
LO
VE
— Колко ще ми струва това?
— С обичайната отстъпка около шейсет хиляди. И ако го дариш на Константин, ще избегне данък наследство.
— Да видим дали съм разбрал правилно, любима моя — каза Алекс. — Подаръкът ми за годишнината ще ми струва шейсет хиляди долара, като всъщност ще бъде собственост на Константин, така ли?
— Точно така, скъпи. Мисля, че схвана идеята. Но добрата новина е, че вече има някакъв шанс да идеш в рая. — Ана замълча за момент. — Не че ще ти хареса.
— Защо не? — поинтересува се Алекс.
— Защото няма да познаваш никого там — отвърна тя, докато келнерът се връщаше с първите ястия.
— И какво получавам аз?
— Ще можеш да я гледаш до края на живота си.
— Благодаря — каза Алекс. — А мога ли да попитам къде е бенефициентът?
— Остана за през нощта при баба си.
— Нима майка ми си е взела една нощ почивка? — с шеговито изумление попита Алекс.
— Половин. Константин харесва маргаритите на Елена повече от всичко, което мога да му сготвя аз — каза Ана, докато приключваше със салатата си. — И не ме поглеждай така, сякаш ми казваш «и аз също». Е, с какво друго се занимава днес?