Ези печели [bg]

— Пропускам ли нещо? — каза Алекс. — С подобна печалба компанията би трябвало да струва над четиристотин или петстотин милиона.

— Нищо не пропускаш. Просто не можеш да очакваш да смениш комунизъм с капитализъм за една нощ, като просто смениш работния комбинезон със смокинг. Съветският съюз може и да има някои от най-добрите университети на света, ако искаш да учиш философия и дори санскрит, но почти няма какво да предложи на бизнес курсовете.

— Несъмнено всяка руска банка би ти отпуснала парите, ако можеш да гарантираш подобна възвръщаемост — каза Алекс, гледаше го внимателно.

— Истината е, че подобно на всички други, банките също не са в свои води — отвърна Пушкин. — Но и да бяха, нямаше да отпуснат двайсет и пет милиона на човек, който изкарва еквивалента на пет хиляди долара годишно и има по-малко от хиляда долара в сметката си.

— С колко време разполагаш, преди да взема решение? — попита Алекс.

— Крайният срок е трийсет и първи октомври. След това компанията ще бъде продадена на всеки, който може да извади парите.

— Но това е само след месец — каза Алекс, докато г-ца Робинс влизаше в стаята, за да изпрати г-н Пушкин до асансьора.

— И това урежда идеално КГБ, които са хвърлили око на компанията.

— Памела, отмени обяда ми, обади се на всички от екипа ми по мениджмънт и инвестиции и им кажи да зарежат всичко и незабавно да дойдат тук.

— Да, господин председател — отвърна г-ца Робинс, сякаш в искането му нямаше нищо необичайно.

— Освен това поръчай шест пици за един часа. И преди да попиташ — майка ми да реши какви точно.

Г-ца Робинс влезе отново в кабинета на председателя едва след края на срещата, която продължи цели пет часа.

— Отново пропуснахте следобедния фитнес, господин председател.

— Знам. Срещата беше по-важна.

— Все още ли смятате да водите жена си на вечеря? — попита г-ца Робинс и сложи на бюрото подаръка за годишнината.

— По дяволите! — възкликна Алекс. — Кажи на Джейк, че няма да мога да вечерям с него и с господин Пушкин. Обясни им, че е изникнало нещо още по-важно.