Изворът [bg]

— Не ме интересува. Знам каква съм. Хайде, кажи го. Аз съм просто кучка.

— Не се заблуждавай, скъпа. Много по-лоша си от кучка. Ти си светица. Което показва защо светците са опасни и нежелани.

— А ти?

— Всъщност знам точно какъв съм. Това обяснява много неща за мен. Давам ти полезна идея — ако желаеш да я използваш. Ти не желаеш, разбира се. Но можеш да я използваш в бъдеще.

— Защо да я използвам?

— Имаш нужда от мен, Доминик. Можеш дори малко да вникнеш в мен. Не се страхувам от такова нещо. Не и от теб.

— Имам нужда от теб ли?

— Хайде, прояви малко смелост.

Тя седна. Зачака студено и мълчаливо. Той се усмихна с нескрито удоволствие.

— Да видим — каза той, разглеждайки тавана с небрежно внимание, — какви поръчки си издействала за Питър Кийтинг. Бизнес сградата „Крайън“ беше напразно усилие — Хауърд Роурк нямаше никакъв шанс там. Къщата на Линдзи си струваше — със сигурност са обмисляли дали да я възложат на Роурк и ако не беше ти, той щеше да я получи. Същото се отнася и за клуба „Стоунбрук“ — той имаше шансове, но ти му ги отне. — Погледна я и тихо се изсмя. — Нямаш ли коментар по въпроса за техниките и ударите, Доминик? — Усмивката му беше като студена мазнина, плаваща над леещия се звучен глас. — Но ти не успя с вилата на Норис — както знаеш, той получи поръчката за нея миналата седмица. Е, не можеш да постигаш сто процента успех. В края на краищата „Енрайт Хауз“ е голяма работа, много се говори за нея и доста хора започват да проявяват интерес към г-н Хауърд Роурк. Но ти се справяш забележително добре. Поздравления. Е, не намираш ли, че съм много добър с теб? Всеки творец има нужда да го оценят — а теб няма кой да те похвали, тъй като никой не знае точно какво правиш, освен Роурк и аз, но той няма да ти благодари. Всъщност може би Роурк не знае какво правиш, а това ти разваля удоволствието, не е ли така?

Тя попита изморено:

— Откъде знаеш какво правя?

— Скъпа, да не би да си забравила, че аз ти дадох тази идея?

— О, да — отвърна тя разсеяно. — Разбира се.

— Освен това знаеш защо съм тук. Знаеш какво имам предвид, когато говоря за „моята страна“.

— Да. Разбира се.

— Това е договор, скъпа моя. Съюз. Съюзниците никога не се доверяват един на друг, но от това ефективността им не намалява. Възможно е мотивите ни да са напълно противоположни. И те са. Но няма значение. Резултатът ще е същият. Не е задължително да имаме обща благородна цел. Необходимо е само да имаме общ враг. Какъвто имаме.

— Да.

— Затова имаш нужда от мен. Вече ти бях полезен.

— Да.