Айсбергът на смъртта
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айсбергът на смъртта». Краткое содержание книги:
Отново около тях заваля лед, но вече се намираха отвъд района на най-силния взрив. Лодката полетя през леда, превърнала се в едно цяло с бурята и пилота си.
Крейг посочи с ръка.
— Господи, те се отказват. Успя!
Аманда дори не си направи труда да се озърне през рамо. Знаеше, че е успяла. Лодката летеше, едва докосвайки леда. Остави я да се носи, поета от бурята. Чак когато скоростта започна да намалява сама, тя посмя да докосне спирачката.
Лекото движение на лоста веднага и разкри опасността. Последният скок бе разбил спирачката.
Продължи да дърпа ръчката. Никакъв резултат. Опита се да спусне малко платното, но вятърът го изпълваше и надуваше прекалено силно. Въжетата сякаш се бяха превърна ли в железни прътове, здраво закрепени за стойките си. Лодката не бе проектирана за подобни скорости.
Другите наблюдаваха усилията и с широко отворени очи.
Вятърът задуха на силни пориви. Стрелката на спидометъра отново запълзя нагоре.
… сто и петдесет… сто и шестдесет…
Това бе максималното, което уредът можеше да покаже.
Носеха се като ракета по замръзналата равнина. Оставени изцяло на милостта на бурния вятър, летяха по леда със скорост, при която и най-малката грешка означаваше неминуема смърт.
Оставаше им една единствена възможност.
Нещо, което Аманда не искаше да направи.
— Трябва ни брадвата! — извика тя на пътниците.
17:26
На крачка от загубата на съзнание Мат гледаше издигащото се към него стадо грендели. Обикаляха го — бавно и търпеливо. Не бързаха. Знаеха, че няма да може да избяга. Беше заловен в капан между леда отгоре и острите зъби от-долу.
Спомни си как Аманда бе успяла да подмами чудовището с помощта на каската и затоплящата маска. Само да можеше да намери начин да ги накара да се махнат… нещо топло… нещо ярко…
Мисълта го порази. Нещо забравено.
Бръкна в джоба на канадката, молейки се да не е изпаднал — предметът, който бе измъкнал от откъснатата ръка на руския войник, докато бягаха от полярната станция. Все още беше у него.
Измъкна черната шишарка. Това бе една от руските запалителни гранати — като онази, която бе убила Пърлсън.
С помътняло от липсата на кислород зрение Мат издърпа предпазителя на спусъка и натисна светещия отдолу бутон. Загледа се към най-близкия грендел — бяла сянка, издигаща се на спирала и пусна гранатата към него, надявайки се тежестта и да е достатъчна.
Потъваше бързо, право към очакващото стадо.
Без да знае какъв е таймерът, Мат се сви на топка. Запуши ушите си и издиша целия застоял въздух в дробовете си, оставяйки устата си отворена. Морската вода нахлу в гърлото му. Едното му око не изпускаше издигащото се чудовище.
Гренделът се обърна към минаващата покрай него граната и я докосна с нос.
Мат затвори очи. „Моля те…“
И светът под него избухна в ослепителен пламък. Мат го видя през затворените си клепачи, докато ударната вълна го блъсна като тежък камион, запрати го нагоре, смазвайки гърдите му и стискайки черепа му като с менгеме. Почувства как ужасната жега пронизва измръзналите му крайници.
Тялото му бе изхвърлено нагоре. Ледената кора се разцепи от експлозията и Мат полетя във въздуха, размахвайки ръце и крака. Пое с усилие дъх, зърна за миг откритите ледени равнини и падна обратно в океана, покрит с късове лед. Пламъци танцуваха по повърхността му.
Мат потъна и изплува обратно замаян, с бучаща глава. Тежко задвижи ръце срещу течението.
Нещо едро се издигна към него от дълбините, бяло и бледо. Черни очи се взряха в него.
Мат се помъчи да избяга.
Тогава масивното тяло се завъртя… и потъна надолу в океана.
Мъртво.
Треперейки от студ и ужас, Мат се загледа нагоре към стълба пара, устремил се към небето. Край на опитите да се измъкне тихомълком. Затърси място, където да може да се изкатери на повърхността, и на ръба на езерото се появиха Фигури.
Руснаци с насочени към него оръжия.
Мат се вкопчи в парче лед. Триковете му се бяха изчерпали.
Бащи и деца
9 април, 17:30
На леда…
16. Джени измъкна брадвата изпод себе си. Докато се повдигаше, погледна през борда. Летяха с пълна сила в бурята. Вятърът ревеше. Съскането на плъзгачите приличаше на гнездо разгневени змии под кила. От вибрирането на корпуса чак кожата засърбяваше.
Вкопчи се в парапета със свободната си ръка. Имаше чувството, че всеки миг ще бъде изхвърлена от откритата палуба.
— Какво да правя? — извика тя през вятъра.
Аманда посочи към гика.
— Трябва да освободим платното! Въжетата са се оплели!
Това е единственият начин да намалим!