Айсбергът на смъртта

Аманда се обърна и видя как още ледени парчета падат от небето. Зад тях в леда на полярната шапка бе взривена дълбока дупка.

Двата мотора на въздушни възглавници я заобиколиха от двете страни и продължиха преследването.

Аманда действаше с педалите, като ги натискаше на неравномерни интервали. Това намаляваше скоростта, но не можеха да разчитат само на нея, за да се откъснат от ракетите или моторите. Най-доброто в случая бе да прави всевъзможни резки завои в различни посоки, с които максимално да затрудни преследвачите.

Концентрира се върху терена отпред. Джени и Крейг лежаха по корем и гледаха назад. Лицата им бяха обърнати към нея, така че да може да следи по устните им, когато бе нужно.

— Страхотно майсторство, по дяволите! — изрече Джени.

Позволи си да се усмихне мрачно, но все още не бяха в безопасност.

Крейг се размърда и измъкна скрития си радиопредавател. Напъха слушалката в ухото си и придърпа яката на канадката. Устните му бяха закрити.

Аманда не можа да разбере какво бе казал, но си представи как трескаво вика за помощ отряда на „Делта Форс“. Вече бяха извън станцията. „Футбола“, който носеше, за момента бе далеч от лапите на руснаците. Крейг не смееше да рискува нещата почти в края на играта. Не и когато целта бе така близко.

Джени и махна и посочи назад. „Проблем.“

Аманда се обърна в седалката си. Моторът отдясно ги приближаваше под ъгъл, носейки се на пълна скорост над леда.

Тя се обърна отново напред и изправи лодката, набирайки скорост от внезапен свиреп порив на вятъра. Опита се да държи колкото се може по-голяма дистанция между тях и преследвачите.

Устните на Джени се размърдаха.

— Приготвят се отново да стрелят.

Аманда се озърна през рамо. Водачът зад тях се бе навел над мотора, както и пътникът на задната седалка. Явно изстискваха и последната сила от машината си.

Тя щеше да стори същото.

Хвърли поглед към лазерния спидометър. Приближавате деветдесет и пет километра в час. Най-високата скорост, която бе развивала някога с лодката.

Опита се да пренебрегне опасността и се съсредоточи върху управлението — въжетата в пръстите и, стъпалата върху педалите, едната ръка върху руля. Усещаше ветровете, издуващи платното. Насочи сетивата си навън, сля се с лодката си по начин, по който можеше да го стори само абсолютно глух човек. Успяваше да чуе съскането на плъзгачите, воя на вятъра. Недъгът и стана част от майсторството и.

Увеличи скоростта, гледайки как стрелката на спидометъра пълзи нагоре… деветдесет и пет… сто и пет…

— Стрелят! — безмълвно изкрещя Джени.

Сто и десет… сто и двадесет…

Огнена мълния удари вляво от тях и към небето полетяха парчета лед. Аманда измести платното така, че да улови ударната вълна.

… сто и тридесет…

Попаднаха на някакъв леден ръб. Лодката полетя високо във въздуха, подобно на уиндсърф, уловил идеалната вълна. Огън експлодира под тях, пръскайки хребета на парчета.

… сто четиридесет и пет… сто и петдесет…