Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
Изложи плана си. Когато свърши, се обърна първо към Франк:
— Одобряваш ли?
Адвокатът внимателно обмисли отговора си.
— Искам да вярвам, че името ми е символ на почтеността. Към това съм се стремил винаги. Сега за първи път се отклонявам от нормите на етиката. Ако грешиш и тази история завърши с провал, навярно иначе безупречната ми репутация ще бъде опетнена. Но, Хамънд, сигурен съм, че осъзнаваш какъв риск поемаш.
— Осъзнавам.
— Освен това, не мисля, че имаш шанс.
— Защо?
— Защото за да постигнеш нещо, трябва да се довериш на Стефи Мъндел.
— Боя се, че е неизбежно зло.
— И аз бих се изразил така.
Пейджърът на Хамънд запиука. Той погледна номера.
— Не ми е познат.
Не обърна внимание на съобщението и попита Франк дали има въпроси.
— Сериозно ли говориш? — промълви адвокатът с шеговит тон.
Хамънд се захили:
— Горе главата! Не е ли все едно дали ще свърша като светец или като грешник?
— Аз бих избегнал мъчителния край.
Хамънд отново се усмихна, но отмести поглед от Франк и се обърна към Алекс:
— Какво мислиш?
— Какво мога да направя?
— Да направиш?
— Искам да помогна.
— Категорично не — решително заяви той.
— Аз съм виновна за тази бъркотия.
— Петиджон щеше да бъде убит в събота и ако не беше се срещнала с него. Както обясних, смъртта му няма нищо общо с теб.
— Все пак не мога да стоя със скръстени ръце.
— Точно това ще направиш. Не бива да издаваме, че сме в комбина.
— Прав е, Алекс — каза Франк. — Трябва да действа отвътре.
Клепачите й тревожно затрепкаха и тя попита:
— Хамънд, няма ли друг начин? Рискуваш кариерата си.
— А ти рискуваш живота си, който е по-важен от моята кариера.
Посегна към ръката й. Тя хвана неговата и я стисна. Останаха загледани един в друг, докато тишината стана напрегната и смущаваща.
Франк тихо се покашля:
— Алекс, тази нощ оставаш тук. Без възражения.
— Съгласен съм — каза Хамънд.
— А ти ще се прибереш у дома.
Строгата заповед бе отправена към Хамънд.
— Трябва да се съглася и с това.
Стаята за гости винаги е подготвена, Алекс. Втората врата вляво от площадката.
— Благодаря, Франк.
— Късно е, а трябва да обмисля доста неща. — Франк тръгна към вратата на кабинета си, където се спря и отново ги погледна. Понечи да заговори, но се разколеба. Най-сетне каза: — Щях да попитам и двама ви дали изживяването в събота си е струвало, но отговорът е очевиден. Лека нощ.
Когато останаха насаме, мълчанието стана още по-неловко, а тиктакането на часовника на Франк отекна по-силно. Помежду им имаше напрежение и причината не бе само това, което можеше да се случи утре.
Хамънд пръв проговори:
— Няма значение, Алекс.
Излишно бе да го пита за какво намеква.
— Разбира се, че има, Хамънд. — Той протегна ръка към нея, но Алекс се отдръпна, изправи се, прекоси стаята и застана пред етажерката с томове юридическа литература. — Заблуждаваме се.
— Защо мислиш така?
— Няма да има щастлив край. Невъзможно е.
— Защо?
— Не бъди наивен.
— Брътвежите на Тримбъл. Това е стара история. Снощи, когато ти казах, че те обичам, вече знаех всичко. — Хамънд се усмихна. — Не съм променил мнението си.
— Нашата връзка започна с един подъл номер, който ти скроих.
— Подъл номер? Не с това запомних нощта след събота.
— В самото начало те излъгах. Този факт ще остане в съзнанието ти завинаги, Хамънд. Никога няма да ми имаш пълно доверие. Не искам да живея с някого, който търси скрити помисли зад всяка моя постъпка и се съмнява в думите ми.
— Мога да ти вярвам.
Тя се усмихна, но с тъга.
— Това не е в човешката природа. Аз съм специалистка по емоциите и поведението на хората. Знам каква следа оставят у нас събитията и раните, които са ни нанесли другите съзнателно или неволно. Виждам резултата от тези рани всеки ден при сеансите си с пациенти. Самата аз съм го изпитала. Бяха ми нужни години, за да възстановя емоционалното си здраве, Хамънд. Положих неимоверни усилия, за да се освободя от влиянието на Боби. И успях. С Божията помощ. Затова съм способна да те обичам така, както…
— Истина ли е това? Ти ме обичаш?
Алекс несъзнателно повдигна ръка към сърцето си.
— Толкова силно, че изпитвам болка.
Отново прозвуча сигналът на пейджъра му. Хамънд тихо изруга и го изключи. Пропастта помежду им бе огромна и той разбра, че тази нощ не биха могли да я преодолеят.
— Искам да те целуна.
Тя кимна.
— Но ако те целуна, ще разпалиш страстта ми.
Алекс отново кимна и двамата размениха многозначителни погледи.