Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
— Тогава ли разбра, че Петиджон е мъртъв?
— Да. По пътя към дома слушах компактдискове, а не радио. Цял ден не включих телевизора. Бях… притеснена. — След кратко напрегнато мълчание тя сподели: — Впрочем, когато чух, че е убит, си помислих най-лошото.
— Че аз съм го убил — каза Хамънд. — Че е умрял вследствие от моето нападение.
— Именно. И останах с това убеждение, докато…
— Докато чу, че е бил застрелян — довърши той. — Затова беше толкова шокирана, когато разбра каква е била причината за смъртта.
Алекс кимна.
— Значи не си се борил с него?
— Не, само си тръгнах ядосан.
— Тогава може би мозъчният удар е предизвикал падането.
— Предполагам — каза Хамънд. — Изпаднал е в безсъзнание. Ударил се е в масата и така е получил раната на челото.
— Която аз не видях. Не знаех колко тежко е състоянието му. Цял живот ще съжалявам, че не направих нещо — сподели Алекс с искрено разкаяние. — Ако бях повикала помощ, може би щеше да оживее.
— Вместо това, някой е влязъл след теб, видял го е да лежи там и го е застрелял.
— За съжаление, Франк, нещата стоят точно така — увери го тя. — Отчасти затова не използвах алибито си.
— И затова аз дойдох тук тази вечер — намеси се Хамънд.
Адвокатът изгледа озадачено и двамата.
— Какво съм пропуснал?
Алекс обясни:
— Благодарение на усърдието на Смайлоу, а сега и на медиите, вече всички знаят, че съм била в апартамента на Петиджон в събота следобед. Но единственият, който е напълно сигурен, че не съм го застреляла аз, е истинският убиец.
— Този човек вчера се опита да посегне на живота й.
Франк зяпна от изненада и недоверие, докато слушаше разказа на Хамънд за случката на тъмната уличка.
— Причакал е Алекс. Не беше случаен нападател.
— Но откъде разбра, че е убиецът на Петиджон?
Хамънд поклати глава:
— Бил е наемник, при това не особено опитен. А убиецът на Петиджон е специалист.
— Наистина ли мислиш, че си разкрил мистерията? — попита Франк.
— Въоръжете се с търпение.
Продължи да говори, без да бъде прекъсван, още петнадесет минути, Франк бе изумен, но Алекс не изглеждаше толкова изненадана.
Когато свърши, адвокатът въздъхна дълбоко.
— Говори ли вече с персонала на хотела?
— Преди да тръгна насам. Всичко, което казаха, потвърждава хипотезата ми.
— Звучи правдоподобно, Хамънд. Но е дяволски трудно да се докаже, нали?
— Прав си — призна той.
— Ще бъде непосилна задача.
— Знам.
— Тогава какво ще предприемеш?
— Първо искам да се уверя, че съм прав. — Хамънд се обърна към Алекс: — Петиджон спомена ли за друга уговорка освен с мен? Знам, че е трябвало да има още една среща в шест часа. Но нямам представа с кого.
— Не, каза ми само, че очаква теб.
— Докато отиваше към стаята, видя ли някого в асансьора или коридорите?
— Не, освен онзи човек от Мейкън, който после ме идентифицира.
— А докато слизаше по стълбите, с никого ли не се размина?
— С никого. — Той я погледна строго и Алекс каза: — Хамънд, залагаш кариерата си на карта заради мен. Не бих те излъгала сега.
— Вярвам ти, но може би нашият виновник се съмнява. Ако мисли, че си видяла нещо, всъщност няма значение дали наистина си свидетел или не.
— Убиецът смята, че тя все още представлява заплаха.
— Която трябва да бъде премахната. Помните ли, че местопрестъплението беше почти напълно чисто? Не е човек, който би оставил незаличени следи.
— Какво предлагаш? — попита Франк. — Денонощна компания за Алекс?
— Не — решително каза тя.
— Бих предпочел да не се движи сама — сподели Хамънд. — Но макар и с нежелание, трябва да се съглася с нея. Първо, защото я познавам достатъчно добре, за да ми е ясно, че не бихме успели да я убедим. Второ, ако не наемем професионални охранители, опитът ни да я предпазим би бил напразен.
— Колко време ти е нужно, Хамънд?
— Иска ми се да знаех.
— Този неопределен срок ме безпокои — каза Франк. — Докато събираш доказателства, животът на Алекс е в опасност. Трябва да обсъдиш това със…
— Да — каза Хамънд, прочел мислите му. — С кого? На кого мога да имам доверие сега? А и кой би ми повярвал? Никой няма да вземе твърденията ми на сериозно, особено ако се разчуе, че с Алекс имаме интимна връзка.
— Връзка? Искаш да кажеш, че сте били заедно и след събота? — Явно израженията им му разкриха достатъчно. — Все едно — промърмори Франк. — Не държа да узная.
— Както казах — продължи Хамънд, — трябва да се справя сам, и то бързо.